Каква полза има от изучаването на лъжи, освен ако всеки не вярва в лъжи? Мнозина, разбира се, ВЯРВАТ в лъжи, но все още ДЕЙСТВАТ според естествения закон. Точно върху тази предпоставка е базирана Сатанинската магия. Това е един буквар — основният текст върху материалистичната магия. Това е един Сатанински McGuffey’s Reader14.
Белиал означава „без господар“ и символизира истинската независимост, самостоятелност и самореализация. Белиал представлява земния елемент и тук ще бъде открита магията стъпила с двата крака на земята — реална, твърда, магическа процедура, а не мистични баналности, лишени от обективно основание. Не сондирай повече. Опрял си на твърда скала!
ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА САТАНИНСКАТА МАГИЯ
/Дефиниция и цел/
Дефиницията за магия, каквато се използва в тази книга е: „промяната в ситуации или събития в съгласие с волята на човек, която по общоприетите начини би била невъзможна“. Това несъмнено оставя достатъчно място за лична интерпретация. Някои ще кажат, че тези инструкции и процедури не са нищо повече от приложна психология или научен факт, мнима „магическа“ терминология — докато стигнат до мястото в текста, което не се базира „върху никакво познато научно откритие“. Поради тази причина не е правен никакъв опит за ограничаване на дадените обяснения за определена терминология. Магията никога не е била напълно научно обяснима, но науката винаги е била, по едно или друго време, считана за магия.
Няма разлика между „бяла“ и „черна“ магия, освен за самодоволното лицемерие, обременената с вина праведност и са-мозаблудата на самия „бял“ магьосник. Според класическата религиозна традиция, „бялата“ магия се изпълнява за алтруи-стични, благотворителни и „добри“ цели, докато „черната“ магия се изпълнява за самовъзвеличаване, лична сила и „зли“ цели. Никой на тази земя не се е стремял към окултни занимания, метафизика, йога или каквато и да е друга „бялосвята“ идея, без да е имал за цел егоудовлетворение и лична сила. Случва се просто така, че някои хора обичат да носят власеници, а други предпочитат кадифе или коприна. Това което е удоволствие за един, е болка за друг и същото важи за „доброто“ и „злото“. Всеки който практикува магьосничество, е убеден, че той или тя постъпва „правилно“.
Магията попада под две категории, ритуална или церемониална, и неритуална или манипулативна. Ритуалната магия се състои от изпълнението на ритуална церемония, провеждаща се, поне отчасти, в пределите на място отделено за такива цели и в специфично време. Главната й функция е да изолира иначе разсейващата се адреналинова и друга емоционална енергия и да я превърне в динамично предаваема сила. Това е по-скоро чисто емоционален, отколкото интелектуален акт. Всяка и всички интелектуални дейности трябва да се провеждат преди церемонията, а не по време на нея. Този тип магия е известен понякога като „ГОЛЯМАТА МАГИЯ“.
Неритуалната или манипулативната магия, понякога наричана „МАЛКАТА МАГИЯ“, се състои от хитрост и уловка постигнати чрез различни средства и планирани ситуации, които като се оползотворят, може да предизвикат „промяна в съгласие с волята на човека“. Някога наричали това „очарование“, „обаяние“ или „лоши очи“.
Повечето от жертвите на вещерските процеси не са били вещици. Често жертвите били ексцентрични стари жени, които били или изкуфяли, или в разрез с обществените норми. Други били изключително привлекателни жени, които замайвали главите на мъжете с власт и не откликвали на техните предложения. Реалните вещици рядко били екзекутирани или дори подвеждани под съдебна отговорност, тъй като били вещи в изкуството на омагьосването и можели да омайват мъжете и да си спасяват живота. Повечето от реалните вещици са спели с инквизиторите. Това е произходът на думата „обаяние“. Остарялото значение на „обаяние“ е вещерство. Най-важното предимство на съвременната вещица е способността й да бъде съблазнителна или да оползотворява обаянието си. Думата „очарование“ има подобен окултен произход. Очарованието било израз използван за „лошите очи“. Да приковеш нечий поглед, с други думи да го „очароваш“, било да го прокълнеш с „лоши очи“. Затова ако жена имала способността да очарова мъжете, тя била считана за вещица.