Още щом втурналият се напред авангард съзря тихото и съвършено спокойно море, ездачите не устояваха на желанието да се потопят в него. Пресъхналите им тела се изпълниха изцяло с упоителното благо на водата. После съвсем мокри яхнаха конете и се отправиха в галоп да насърчат кервана. Той вече се точеше, гъвкав и обезкървен, във въздушната позлата на пустинята. Разбрали, че са наближили морето, войниците нададоха радостни викове.
За евреите, достигнали до границите със смъртта, започваше ново мъчение. Сети, изгарящ от нетърпение всичко да свърши, ги събра на плажа около нещо като съд и им прочете отново тежката присъда. Избраният народ започна да се моли, да пита Иехова дали ще го спаси и този път.
Войниците размахаха тънките си саби и острите си копия. Само че когато рекоха да бутнат евреите във водата и да ги удавят, разбраха, че трябваше и те да се потопят. Но оръжието им пречеше, пък и не умееха да плуват. Някои успяваха да удавят неколцина старци и юноши, но мнозинството евреи им убягваха и се пръскаха по крайбрежната ивица.
След като заповяда евреите да бъдат отново събрани на плажа, Сети свика офицерите си на съвет и дълго се съвещава с тях: изтощените им докрай хора заплашваха, че ще се разбунтуват и ще се завърнат в Мемфис, ако робите не бъдат екзекутирани веднага.
Сети се колебаеше да избие евреите. Заповядано му беше да ги удави и той трябваше да ги удави: за него това бе почти религиозна вярност. Тогава един от офицерите му, който бе живял в тези земи, му посочи много уместно огромна отвесна скала над морето, на три дни ход от лагера. Мястото станало вече легендарно, наричаха „скалата на отмъщението“, криеше невидими опасности и за най-смелите. И така, когато евреите научиха, че ще ги хвърлят от скалата, отчаянието обхвана мнозина, докато други видяха в това отлагане на наказанието нова проява на грижата господня.
Нощта премина в укротяване на разпусналите се войници. При първите лъчи на утрото керванът пое в предполагаемата посока към скалата.
Походът трая три дълги дни. Изпратените по брега бързи съгледвачи не откриваха нищо. Евреите не преставаха да напяват своите химни. Горещата им вяра се засилваше с всеки час, с всяка минута. Един от тях, Исаак, бе станал пастир на нещастното им стадо. „Йехова спаси нашите братя, ще спаси и вас“ — говореше им той като апостол, озарен от божествена енергия. Окриляни и завладени от този магнетичен плам, евреите продължиха да вървят с опрени о гърбовете им египетски копия.
Все по-уморени, всички вървяха към един мираж, тъй като скалата бе вече пред тях. Огромната й височина я превръщаше в полуостров, който вълните атакуваха напразно от векове. Но Йехова подкрепяше евреите: египетските войници не видяха никога огромната скала. Така мъченици и палачи я подминаха, без дори да забележат огромната й маса, която плътна пясъчна вихрушка скриваше от очите им.
Народът на Израил позна с благоговение безкрайната доброта на Бога, който издигна по пътя му пясъчни стълбове, за да го изтръгне от ноктите на смъртта.
Шест дни по-късно водата свърши и бунт избухна сред войниците. Изплашените командващи отново устроиха съд, който реши, че като не можеха да бъдат удавени, евреите трябваше да бъдат оставени да загинат сами в пустинята.
Оставени сами на себе си, евреите запалиха големи изкупителни огньове и обещаха на Господ, че ще направят жертвоприношения, когато придобият свои животни3. Само един ден след като мъчителите им потеглиха назад, млад евреин, тръгнал да разузнава напред, откри извор в пустинята. Спасени евреите запяха благодарствен химн. Исаак ликуваше във вярата си и ги подкани да продължат да вървят към неизвестното, тъй като не можеха да настигнат братята си, водени от Моисей, от които ги делеше морето.
Тогава един мъж, работил като писар при някакъв богат египтянин, призова всички да последват този съвет с обяснението, че надолу по течението на Нил се простира плодородната земя на чудесна страна, където можеха да устроят лагера си и напълно независими да се отдадат на земеделие.
Убедени евреите тръгнаха на юг. Давайки знак за тръгване, Исаак заяви, че от този ден нататък при всяка религиозна церемония пред краката на свещениците ще се изсипва пясък, стълбове пясък. Всички тръгнаха. Силните, носейки слабите, пееха и се молеха.
А египтяните завърнали се в Мемфис, заявиха, че част от евреите били удавени, други избягали в пустинята, където са умрели от жажда, ако не са ги разкъсали дивите зверове.
В забрава на техния бог
3
В памет на „деня на чудото“ фалахите и днес палят огньове за приношение, но без да жертват животни. — Бел.пр.