Соломон остава сам в голямата тронна зала, където преди осем години пред него се бе появила Македа. Той взема детето в обятията си и се запътва към вратата. Чувства нужда от спокойствие. Бързо отнася сина, както един див звяр носи малкото си, сякаш се бои от лошите, които ще дойдат да му отнемат най-ценното благо, което небето и земята са му дали. А Менелик е притворил очи, завладян от тази нежност, оставил се да бъде полюлян на бащините гърди. Соломон не желае да приеме ковчежника Хайзар. Отложил е за следващия ден всички аудиенции, за да се затвори за малко в павилиона на небесните звуци. Там сяда, съзерцава сина си, отрупва с целувки скъпото му личице и обсипва с въпроси изтощеното от умора и вълнения дете. Въпреки това Менелик отговаря ясно и умно, с прозорливост и мъдрост, които очароват стария цар. Скоро умората го надвива, и то заспива дълбоко на един диван. Баща му разтваря дрехата му и тогава вижда на гърдичките му един плик, закачен със синя панделка на врата му. Взема го и разбира, че Македа му е писала, но детето разсеяно или объркано, не му е предало посланието. Прочита го:
„Кубур абат Менелик“26. Македа те изненадва, като ти изпраща сега любимия син. Хайзар, Бог да го благослови, е верен служител на принц Менелик. Той ще ти разкаже защо ускорих така решението си и защо съм останала в държавите си, а съм поверила на него Менелик. Тъгата ми е огромна като небето. Двойно по далеч съм от теб, защото синът ни вече не е до сърцето ми, а когато прегръщах него, сякаш прегръщах тебе. Мисли за мен, Соломон, и поддържай у детето любовта и уважението към майка му. Дългото пътуване, което предприемам, ще се скъси, надявам се, от нетърпението ми да бъда при вас. В очакване, аз мисля за бъдещето на принц Менелик. Затова съм решила да променя най-после името на царството си и искам твоето мнение, мъдри царю, за моето намерение (Според легендата Соломон не се е съгласил Савската царица да нарече империята си „Израилска“, въпреки нейното желание, защото Еклисиастът е смятал, че царува над най-многобройните еврейски племена.). Обединените държави Симиена и Сава ще се наричат, реших, Империя, обитавана от различни раси, или „Абех“ (Думата Абех е дала начало на френските думи „Абисиния“ и „абисинец“.). И тъй като град Аксум се прояви като недостоен да бъде столица на една такава голяма империя, тази привилегия получава град Сава. В Сава ще бъде провъзгласен Менелик за император след смъртта на майка си. Той ще царува над петима крале и седем вицекрале. По този начин ще реформирам държавите си, като създам конфедерация на провинции, управлявани от верни принцове, издигнати в званието крал, негус или рас в зависимост от важността и заслугите на страните, които ще управляват. Да благослови Йехова мирните ми намерения! Повече няма да завладявам. Искам щастие за народа и за близките си. „Сложи скъпата си за мен ръка на сърцето на нашето дете и усети в чистите му гърди ритъма на моето сърце, което тупти само за вас.“
Соломон плака дълго от умиление и отново идеализира царицата. Някога дива, неукротима и горделива, тя бе станала любима миролюбива и добра майка. Помисли си, че словата му не са били напразни. С това успокоение царят събуди детето. Облече го и го заведе на терасата, от която някога бе наблюдавал как Савската звезда вестителка изгрява в нощта. Нощта се бе спуснала напълно над палестинските планини, но Иерусалим кънтеше от веселие, защото празнуваше пристигането на принц Менелик и неговия савски ескорт. Над светналия град се носеха музика и глъч на щастливата тълпа. Соломон съзерцаваше града и най-голямото си дело, Храма, издигнал гордо към Бога седемте етажа на своята кула, по-висока от най-високите планини. Съзерцаваше и сина си.
Храмът бе началото на неговото дело, посветено на Бога, на красотата навсякъде, и на неуловимата, но съществуваща истина. Детето бе живият венец на тази амбиция. Какво щеше да е бъдещето на този млад живот, двойно белязан от небесния печат?
Соломон взе сина си, поднесе го с протегнати ръце към Храма и гласно и тържествено във величествената нощна тишина обеща пред Бога да посвети детето на идеала на своя живот. Повдигна поглед и му се стори, че вижда нова звезда да изгрява на моравия кадифен небосклон.
О, Йехова! Твоята неумолима воля наказа, унищожи, пръсна Нещастните Авраамови деца.
Но ето ги Съюзени Звездата и Перлата: Македа, Савската царица и Соломон, царят иудейски. Слава на Йехова! Така се събра еврейският род Осанна! Роди се нашият Менелик! По твоята милостива воля О, Йехова!
Бележки:
26
„Знаменити баща на Менелик.“ И днес още в Абисиния бащата и майката на дете, достигнало до високо положение, се назовават абат (бащата) и еннат (майката) на този и този.