Фараонът е потънал в пищното си величие. Край паланкина му кръжи главнокомандващият, окичен със златни верижки, а гвардията му се реди след жреците с бръснати глави.
Кортежът се заковава пред шатрата, където са се събрали строителите. Вестители и носачи на кадилници обявяват пристигането на любимеца на Амон-Ре. Две редици войска изведнъж спират на място, обграждайки от всички страни пъстрите сламени рогозки, върху които фараонът ще стъпи със скъпоценните си, подобни на кънки сандали. Около императорската шатра конницата образува каре от конска гръд, копия, лъкове и щитове.
Носилката се сваля към земята и владетелят слиза. Челата се удрят о земята. Настъпва тежко мълчание. Фараонът поздравява с високия си жезъл, окичен с разцъфнала лотосова пъпка от злато и сребро, символ на бляскавото му величие. Едва тогава челата се повдигат.
Слънцето се оставя да му се полюбуват. Той сияе в триъгълния си млечнобял калазирис, грижливо плисиран, стегнат в колан от крокодилска кожа и украсен със злато и скъпоценни камъни. Нагръдник със седем реда емайлни инкрустации краси гладките му, лъскави като кехлибар гърди. Лицето му е умно и гордо. Очите му са с мекия и дълбок блясък на синкави речни води. Развитата върху пскента1 му усойница, която сякаш съска на челото му, допълва със златен пламък гранитната му непроницаемост… В късото си широко наметало без ръкави той изглежда по-величествен от божество.
Двама роби вдигат тежките завеси на шатрата и фараонът влиза. Стъпките му изглеждат пресметнати. Кадъм, неговите колеги и военачалникът Таркас следват фараона на онова почтително разстояние, с което е редно да отбележат своето удивление и смиреност.
Фараонът дава знак и сяда на стол с лъвски крака, украсен с кожа от диво магаре. Съветниците му го следват благочестиво. Така започва дебатът, който ще реши съдбата на най-славното сред славните царства.
Фараонът говори ведро. Ритмично и балансирано, словото му, звучи като научен урок. Той излага мотивите на своето решение, като съвсем не скрива притесненията си относно преустановената в момента строителна дейност на империята. По този повод той се мъчи да си спомни какви постъпки са предприели верните му съветници след заминаването на евреите.
Като отдават признание на великодушието на фараона, съветниците изразяват своите опасения, че едно прекалено колебание би могло да бъде зле изтълкувано от враговете, завиждащи на могъществото на фараона. Аменхотеп благоволява да ги разбере и извини.
— Говори сега, Кадме — подхвърля фараонът. — Слушам те. Нека боговете вдъхновят словото ти.
Кадъм става на крака и се покланя доземи. Лицето му издава вълнение. Изразява се с точни и премерени думи, както подобава на математик. Благодари на фараона за дадената възможност — на него, тъй недостойния за такава чест — да покаже на каква опасност се излага Египет, откакто от праговете до делтата на Нил е вече лишен от работната ръка на варварите. За целта той припомня блестящите дела на тримата велики владетели, които би могло да се нарекат „строителите“. След това моли императора да вдъхнови царственото си дело с техния пример.
— Какво значение имат моят живот — възкликва архитектът — и всички проекти, които съм посветил на твоята слава, о, фараоне? Какво значение имат трудът ми и сложните уравнения, от които слепоочията ми побеляха! Какво, ако със замирането на имперските строежи се изцеди животът и от отчаяното ми тяло! Само твоята слава, израз на безсмъртието на нашите богове, съществува, а Кадъм е роб в твоите ръце, който очаква само смъртта…
Трогнат ли е фараонът от тези слова? По нищо не проличава. С леко движение на жезъла той вече дава знак на строителя Сет, че ще благоволи да го изслуша.
Сет е по-млад от Кадъм и е още по-пламенен. Той е предприемчивият началник, избран да ръководи със сигурна ръка изпълнението на великите проекти, родени в главата на архитекта и на неговите ученици.
Сет се извинява, моли да му бъде простена дързостта, че напада Йехова и Мойсей; върху тях той умело прехвърля тежката вина, която би могла да струва толкова скъпо на Египет.
— Злите богове са срещу нас — заключава той — но Амон-Ре ще надвие. Ние ще построим храмове, толкова високи, че ще достигнат великолепието на звездите. Фараон, в когото са превъплътени египетските добродетели, не може да се остави да го уплаши Йехова. Лъжецът трябва да плати за злокобните си речи, за проповедите и жалбите си за равенство. Затова аз моля коленопреклонно, о, велики фараоне, да бъда в експедицията, която ще предвождаш, и която ще докара неверниците!