Изгледа ме злобно още веднъж, после очите й се затвориха и захърка.
Може и да ми разиграваше театър, но не ме засягаше. Дойде ми до гуша от тая сцена.
Взех си шапката от кушетката, отидох до вратата, отворих я и излязох. Радиото си бръмчеше в ъгъла и жената си похъркваше леко на стола си. Хвърлих бърз поглед назад, преди да затворя вратата, после я затворих, отворих я отново тихичко и погледнах.
Очите й бяха още затворени, но нещо проблясваше между клепачите. Слязох по стълбите и по напуканата пътека излязох на улицата.
В съседната къща едно перде бе дръпнато встрани и тясно, съсредоточено лице се бе долепило до стъклото, надничайки — лице на стара жена с бяла коса и остър нос.
Старата махленска клюкарка следеше комшиите си. Всяка улица си има поне една такава. Махнах й с ръка. Пердето падна.
Върнах се до колата си, качих се и се отправих обратно към участъка на 77-а улица, където се изкачих по стълбите на втория етаж до миризливата малка, уютна канцеларийка на Нълти.
5
Нълти сякаш не бе помръднал от мястото си. Седеше си в стола със същото изражение на мрачно примирение. Но в пепелника имаше още две угарки от пура, а подът бе застлан с малко по-дебела покривка от изгорели клечки. Седнах на свободното бюро и Нълти ми подаде една снимка, която лежеше обърната наопаки на бюрото му. Бе полицейска снимка, профил и анфас, с описание на отпечатъците отдолу: Малой, нямаше грешка, сниман на толкова силно осветление, че изглеждаше кьосав като яйце.
— Това е момчето — върнах му я аз.
— Получихме телеграма от затвора в щата Орегон. Излежал е цялата си присъда освен предварителния арест. Положението е по-добро. Завардили сме го. Една патрулна кола се свързала с някакъв кондуктор на последната спирка на Седма улица. Кондукторът си спомнил за мъж с този ръст. Слязъл на спирка „Александрия“. Сигурно ще се вмъкне в някоя голяма къща, дето никой не живее. Пълно е с такива старинни къщи в покрайнините, които никой не ще да наеме. Ще се вмъкне в някоя и ето ти го в капана. Ти какво направи?
— Как е бил облечен? С елегантна шапка и бели топки за голф на сакото вместо копчета?
Нълти се смръщи й скръсти ръце на коленете си.
— Не, със син костюм. Може и кафяв да е бил.
— Сигурен ли, си, че не е било саронг2?
— Ха? Ах, да, смешно. Напомни ми да се посмея в почивния си ден.
— Това не е бил Лоса. Той няма да се качи в трамвай. Имаше пари. Погледни само дрехите му. Не му стават готовите размери. Трябва да са шити по поръчка.
— Добре де, присмивай ми се — навъси се Нълти. — Ти какво прави?
— Това, което ти трябваше да вършиш. Заведението с името „Флориан“ е съществувало под същото име, когато е било нощен локал за бели. Говорих с един негър хотелиер, който познава квартала. Фирмата им се е сторила скъпа, така че когато негрите се нанесли, не я сменили. Собственик е бил Майк Флориан. Умрял е преди няколко години, но вдовицата му е все още налице. Живее на 1644 Западна, номер 54. Казва се Джеси Флориан. Няма я в телефонния указател, но е вписана в градския справочник.
— Е, добре, какво да направя… да й избачкам среща? — попита Нълти.
— Сторих го вместо теб. Взех със себе си и уиски. Тя е очарователна госпожа на средна възраст с лице като боклукчийска кофа и ако лицето й е виждало сапун от втория мандат на Кулидж3, ще си изям резервната гума заедно с джантата.
— Зарежи остроумията.
— Запитах госпожа Флориан за Велма. Помните ли, господин Нълти, червенокосата на име Велма, която търсеше Малой Лоса? Да не ви досаждам, господин Нълти, а?
— Какво те прихвана?
— Няма да разбереш. Госпожа Флориан каза, че не помнела Велма. Домът й е доста мизерен с изключение на едно ново радио на стойност седемдесет или осемдесет долара.
— Много важно.
— Госпожа Флориан — за мен Джеси — каза, че съпругът й не й оставил нищо освен старите си дрехи и връзка снимки на сбирщината, която работела в заведението му от време на време. Налях я с алкохол, а тя е момиче, което би си пийнало дори и да трябва да те нокаутира, за да се добере до бутилката. След третата или четвъртата глътка, тя отиде в скромната си спалня, разхвърля разни неща и измъкна връзка снимки от дъното на един стар сандък. Но аз я наблюдавах, без тя да разбере, и я видях как измъкна една от пакета и я скри. Така че след известно време аз се промъкнах и я спипах.