Ала предположенията какво щеше да стане, ако не бях осребрил чиповете си в спешното отделение на „Св. Винсънт“ преди шест години, могат да вървят по дяволите. Аз съм жив, продължавам да пуша и да поддържам тъжно извитите си мустаци, които пуснах, за да приличам на баща си. (Брат ми също има мустаци.) Cogito, ergo sum.18
Фактически имам и едно хвалебствено есе. Написах го за Коледния каталог на чикагската верига от книжарници „Крокс & Брентано“ през 1990 година (каталогът щеше да бъде разпространен безплатно между най-добрите клиенти на веригата, а есето възхваляваше това достойно занимание — четенето). Ето го:
„През 60-те години много ми се искаше да вярвам, че дълбоката медитация — такава, каквато я практикуват в Индия, може би ще се окаже онзи път към щастието и мъдростта, който отчаяно търсят хората от европейски и африкански произход. За известно време в това повярваха дори бийтълсите. Съмнявам се обаче, че покойният (искам да кажа велик) Аби Хофман някога е вярвал в това. Той не е имал никакви намерения да се отказва от своето изострено чувство за хумор — най-свястното нещо в тази страна по време на Виетнамската война, за да го замени с някакъв дълбоко личен вътрешен покой.
Аз самият обаче с радост бих направил тази размяна. Включих се в «Махариши Махеш Йоги» (също като членовете на «Бийтълс») с надеждата да се науча на трансцедентална медитация или съкратено ТМ. Не познавах никой от бийтълсите, никога не съм чувал окончателното им мнение за ТМ. Доколкото си спомням, те зарязаха «Махариши» по причини, които нямаха нищо общо с полутранса в източен стил. Личните ми впечатления от ТМ са доста ограничени — просто една малка дрямка, по време на която, за добро или лошо, не се случва нищо особено. Нещо като практикуване на леководолазен спорт, но не във вода, а в сладникаво топъл бульон. Най-голямото събитие там долу беше да видиш как покрай теб бавно се влачи някакво розово шалче или нещо подобно…
От това приятно състояние между съня и будуването се пробуждаш абсолютно непроменен.
От моята ТМ аз все пак получих нещо повече от приятна дрямка. Седнал изправен в твърдия стол (според изискванията на Махариши), изхвърлил от съзнанието си всички дребни неща, които могат да ме разсейват, и повтарящ своята мантра (айе-еем) както на глас, така и безгласно, аз изведнъж си дадох сметка, че това вече съм го вършил хиляди пъти.
И знаете ли кога? Докато съм чел книги!
Още осемгодишен аз попивах в себе си писаното слово на хора, които са виждали и чувствали нещата — това беше моето «айе-еем, айе-еем». И по време на този процес целият свят изчезваше. Когато чета някоя увлекателна книга, пулсът и дишането ми се снижават, точно както по време на ТМ.
Оказа се, че ВЕЧЕ СЪМ ветеран в областта на медитацията. А когато се пробуждам от своята медитация в западен стил, аз без съмнение съм едно по-мъдро човешко същество. Споделям всичко това, защото днес твърде много хора не смятат печатното слово за нещо повече от безнадеждно остаряла технология, измислена преди две хиляди години от китайците. Със сигурност книгите се раждат от необходимостта за практично предаване или съхраняване на информацията и по времето на Гутенберг са били толкова романтични, колкото днешните компютри. Но по една случайност става така, че когато се комбинира с мислите и чувствата на един образован човек, седнал на прост дървен стол, книгата е в състояние да предизвика у него особено душевно състояние, характеризиращо се с особена (и бих казал безценна) дълбочина и смисъл…
Тази форма на медитация — родена по една случайност, както вече споменах — може би ще се окаже най-ценното съкровище на нашата цивилизация. Ето защо никога не трябва да се отказваме от книгата, никога не трябва да се предаваме пред разпечатките, които плюе светещата катодна тръба срещу нас, защото те съдържат само баналните неща на всекидневието.“ (Край)
(Ксантипа19, която си има собствена кариера и доходи, от време на време ме замеря с чинии. Ако не беше тя, аз отдавна да съм умрял от прекален сън. Щях да си дремя, докато дойде Онази с косата. Или, в най-добрия случай, щях да зарежа киното и театъра, книгите и списанията, разходките на чист въздух и прочие… Тя е това, което Джордж Бърнард Шоу нарича „носителка на жизнена сила“.)
В онова есе за книгите споменавам името на Аби Хофман в качеството му на мантра за медитиране. Давам си ясна сметка, че повечето наши съвременници нямат представа кой е той и с какво се е занимавал. Той беше един гениален клоун — от онези, които без никаква видима причина се появяват на света. Като Лени Брус, Джак Бени, Ед Уин, Стан Лаурел, У. С. Фийлдс, братята Маркс, Ред Скелтън, Фред Алън, Уди Алън и прочие… Той беше член на моето детско поколение, заемащ челно място в списъка на моите светци — тоест, на онези храбри, невъоръжени, неспонсорирани и неплатени духове, които правят отчаяни опити да намалят броя на държавните престъпления срещу хората, които според Иисус Христос един ден ще получат в наследство Земята…