Выбрать главу

— Благодаря ти, Отис — усмихна се Нордешченко. Извади банкнота и я напъха в дланта на хотелския служител.

Отис я повъртя в пръстите си, с което му подсказа, че може би е прекалил с щедрия бакшиш, но го погледна със светнали очи.

— Благодаря. Каквито и забавления да са ви необходими, достатъчно е само да ме повикате. Барът на горния етаж работи до два през нощта. Но познавам местенца, които са отворени и след това, ако желаете нещо от този сорт. Градът никога не заспива, нали?

— Велки яблко — отвърна му Нордешченко на безупречен чешки.

— Велки яб… лко? — учудено примигна пиколото.

— Голямата ябълка3 — намигна му Нордешченко.

Отис се засмя и като го изгледа с няма благодарност, затвори вратата след себе си. Нордешченко остави куфара си на леглото и извади лаптопа. Трябваше да се свърже с определени хора и да уреди някои конкретни неща. На сутринта всичко трябваше да е готово.

Но междувременно възнамеряваше да последва съвета на пиколото и да се позабавлява.

Но имаше предвид по-различен вид развлечение. Тази вечер смяташе да поиграе покер. С парите на Доминик Кавело.

6.

— Ваш ред е да залагате — кимна дилърът към Нордешченко и подхвърли в средата на масата чисто нов стодоларов чип.

Намираше се в супермодерно обзаведения покер клуб в Горен Ийст Сайд. Просторната зала беше с висок таван с остъклени секции и също толкова високи прозорци, непробиваеми за куршуми, с извезани златисти завеси. Вътре се бе събрала най-разнородна тълпа. Край масите, където се играеше с малки залози, се забавляваха привлекателни жени във вечерни рокли. Не липсваха и обичайните комарджии с тъмни очила, които като че ли залагаха на всичко.

Минаваше един след полунощ, но около четирите големи маси още бе нагорещено.

Нордешченко отпи от чашата си с мартини „Столи“, докато раздаващият му подаде двете допълнителни карти. Играеше на това, на което му викаха „пълно очистване“4. Купи чипове за три хиляди долара, които не след дълго му донесоха десет хиляди. Победителят прибира всичко.

Към десет часа около масата имаше осем играчи. В момента бяха останали само трима: Нордешченко, красивата блондинка Джули с впити панталони и още един, когото той кръсти Каубоя — доста неприятен глупак с шапка като герой от уестърн и авиаторски очила, който, след като чу акцента на Нордешченко, упорито започна да го нарича Иван.

Нордешченко търпеливо изчакваше мига, когато най-после ще остане сам срещу него, но с по-добри карти в ръце.

Загледа се в картите, които му се паднаха. Бяха ас и дама. Усети как кръвта му кипва. Когато дойде неговият ред да залага, той подхвърли към средата на масата чип за петстотин долара.

При предишните си посещения в Ню Йорк Нордешченко обикновено се отбиваше в руския клуб в Бруклин и играеше шах, като понякога залогът стигаше до хиляда долара за игра. Можеше да продължи там, но скоро стана известен и започна да привлича вниманието на околните. А това бе противопоказно за хора с неговата професия. Затова този път предпочете покера.

Джули, която имаше най-малко чипове на масата и плащаше крайно предпазливо, обяви решението си, но Каубоя нетърпеливо потри длани, грабна купчина от десет зелени чипа и ги завлече до средата на масата.

— Съжалявам, сладурче, но тези карти просто не ми дават мира.

Нордешченко си представи това, което в този момент му се искаше да направи най-много — да сграбчи този клоун за гръкляна. Можеше да го стигне само с едно протягане на ръката. По едно време се замисли дали да не вдигне още залога — картите му не бяха за изпускане, но предпочете да последва примера на блондинката.

— Хм, то не може на всички да им върви — самодоволно избърбори Каубоя и се облегна в стола.

Раздаващият обърна три карти: шестица, ас и деветка. Така Нордешченко се сдоби с двойка аса, което почти със сигурност му гарантираше силна ръка. Заложи три хиляди долара.

Почуквайки с лакираните си нокти по масата, Джули изглеждаше още по-разколебана.

— По дяволите. — Най-после тя се усмихна. — Все пак това са само пари, нали?

— Ами и тези пари могат малко да се увеличат — отговори Каубоя и изтласка още чипове за пет хиляди долара.

Нордешченко го стрелна право в очите. Този задник доста го затрудняваше. Какви карти би могъл да има?

вернуться

3

The Big Apple (англ.); така наричат Ню Йорк на жаргон. — Б.пр.

вернуться

4

Стил на игра в тексаския холдъм покер (freeze-out): чиповете се купуват в началото на играта и се продължава, докато бъдат заложени всички, за разлика от варианта rebuy, при който винаги може да се купуват още чипове, ако ви потръгне карта. — Б.пр.