Останалите поклонници бяха също толкова разнородни. Продавачът на индулгенции с длъгнесто лице, чиито дисаги бяха пълни с боклуци, които продаваше като реликви, приличаше на същинско плашило с дългата си жълта коса, която падаше като ленени нишки по раменете му. До Продавача на индулгенции седеше Икономът. По скулите му постоянно избиваха червени петна — признак на гневливост. Беше слаб като жезъла — символ на длъжността му, — който носеше. Следваше Мелничарят — с телосложение на стенобойна машина, той беше плешив като яйце, макар че брадата му беше червена и дълга като език на пламък. Хари още веднъж погледна към Мелничаря и затвори очи. Надяваше се, че гръмогласният негодник няма да вземе гайдата си и да засвири отново. Това със сигурност щеше да скандализира майка Еглантин, Игуменката, която говореше носово френски, докато си играеше с любовния амулет около шията си или хранеше с хапки, напоени в мляко, малкото кученце, което носеше навсякъде.
— Много се умълчахте, мастър3 Хари.
Ханджията погледна към Монаха и Кармелита. Голите им глави бяха кафяви като орехи, лицата им сияеха от охолен живот. Хари не би се доверил на нито един от тях и за най-малкото нещо.
— Бях се замислил — отвърна Ханджията.
— За какво? — настоя Алис, пълната и румена Батска невяста. — Хайде, сър, за какво си мислехте?
Тя се обърна и похотливо намигна на голобрадия Манастирски капелан.
— Мислех си колко сте хубава — засмя се Хари. Батската невяста плесна с ръце и лицето й грейна в усмивка, която разкри липсата на много зъби.
— Танцувала съм с петима съпрузи, готова съм да опитам и с шести! — Тя премести задника си, широк като щит, по-наблизо и кокетно нагласи бродиралия шал върху раменете си.
Хари сведе поглед към масата.
— Мислех, че се съгласихме всеки от нас да разкаже по две истории. Едната е за през деня, но какво ще си разказваме нощем?
— Аз ще те занимавам достатъчно добре. — Батската невяста се усмихна превзето сред смеха и подвикванията на околните.
— Не! Не! — Хари удари по масата и откачи малка кесия с монети от колана си.
— Това тук е чисто сребро и ако някой отрече, ще му счупя главата с тоягата си! Когато утре тръгнем към кладенеца на свети Томас, нека си разказваме весели приказки за поука или забавление. Но нощем — той снижи глас и огледа смълчаната компания — нека бъде различно. Нека си разказваме загадъчни истории, които смразяват кръвта, спират сърцето и изправят косите. — Той се усмихна лукаво на Мелничаря. — Или ако предпочитате, брадите. Победителят, който разкаже най-хубавата история, ще получи тази кесия.
Събраните поклонници тихо замърмориха, завладени от промяната в настроението на домакина си.
— Да! Да! — гласът на Продавача на индулгенции наруши тишината. — Нека си разказваме истории за убийства и смърт и нека не бъдат измислени, а да извират от сърцето и от кръвта на всеки от нас!
Останалите поклонници, натъпкани с топла храна и силно вино, се съгласиха на драго сърце, жадуващи да чуят някоя загадъчна история, както си седят добре нахранени, пред пращящия огън на някоя странноприемница по пътя към Кентърбъри.
— И така — попита Хари, ставайки на крака, — кой ще започне?
Той погледна вляво, където по време на разговора, Рицарят не беше помръднал, вперил поглед изпод тежките си клепачи в тъмнината. Хари се надяваше именно на него да разкаже първата история сутринта, когато тръгнеха по пътя от Съдърк и етикетът диктуваше, че той пръв трябва да разкаже и вечерната.
— Сър Рицарю! — извика Ханджията. — Съгласен ли си?
Рицарят вдигна глава и поглади стоманеносивата си брада. Отърси трохите от жакета си, върху който все още имаше следи от ризницата, която беше носил, и погледна към своя синеок син.
— Съгласен съм — отвърна той тихо. — Ще разказвам първи.
Хари го покани да седне на своя стол, начело на масата.
— Тогава, сър, заради любезното ти съгласие, заеми моето място, а аз ще ти поднеса най-хубавата и голяма чаша в тази кръчма, пълна с най-ароматния кларет4 от Бордо.
Рицарят се подчини и безшумно като котка отиде и се настани удобно на големия стол с висока облегалка.
3
Средновековно обръщение към мъж от по-високо потекло, впоследствие обръщение към всеки мъж, преминало в по-късния си вариант „мистър“ — (Б. пр.)