Емил хвърли към приятеля си развеселен поглед.
— Назовете кой да е музей — заяви мистър Блейк — и аз ще ви покажа, че в него има ценности, задигнати от нечий гроб. Британският музей вони на гробници, но какво щяхме да правим, ако го нямаше? Да благодарим на господ, че съкровищата са се озовали в него, иначе някой е щял да ги ограби или унищожи.
Гамаш мълчеше. За една цивилизация — храброст, за друга — посегателство. Така стояха нещата, когато ставаше дума за история и за високомерие. В конкретния случай знаменитото викторианско его, което се гордееше със своята смелост и откривателски дух, бе осквернило толкова чужди култури.
— Както и да го наричате, за мен е странно — намеси се Елизабет. — Баба ми и дядо ми са били в Египет по време на своето голямо пътешествие96, но донесли като сувенири само килимчета. Никакви трупове.
Емил се усмихна.
— Една от мумиите в крайна сметка попаднала в музей в Онтарио, а преди няколко години дори я върнаха в Египет — продължи възрастната дама, — след като откриха, че била на фараона Рамзес.
— Pardon? — възкликна Гамаш. — Доктор Дъглас се е сдобил с мумията на египетски владетел?
— Така излиза — рече мистър Блейк, видимо разкъсан между смущението и гордостта.
Главният инспектор поклати глава:
— И какво общо има този забележителен доктор с Шиники?
— О, не ви ли казахме? Били са добри приятели — поясни Блейк. — Докато още бил свещеник, Шиники посещавал психиатричната болница на Дъглас и изнасял проповеди пред католиците. Именно докторът подбудил Шиники да предприеме следващите си действия. Много от душевноболните били и пияници. Дъглас открил, че ако ги държи изолирани, храни ги добре и не им дава никакъв алкохол, в повечето случаи оздравявали. Но трябвало да останат трезвени и след това. Още по-добре било изобщо да не развиват слабост към чашката. Докторът споделил разсъжденията си с отец Шиники, който веднага ги възприел. Превърнал идеята за трезвеността в мисията на живота си. Вярвал, че това е неговият начин да спасява душите на хората от проклятие.
— Въздържанието — кимна инспекторът.
— Да — съгласи се мистър Блейк. — Убеждавал ги да спрат пиенето или никога да не започват. Десетки хиляди последвали този път благодарение на отец Шиники, бил нещо като Били Греъм97 на онова време. Неговите публични проповеди били знаменити. Привличал хора от цялата провинция Квебек и от източните части на САЩ. Стичали се на неговите сбирки и се надпреварвали да дават обет.
— А вдъхновението за всичко това дошло от Джеймс Дъглас — напомни Емил.
— Приятелството им продължило цял живот — добави Елизабет.
С периферното си зрение Гамаш долови раздвижване в сенките. Вдигна поглед към балкона, но не видя нищо повече от дървената статуя на генерал Улф, който ги гледаше и слушаше отвисоко. Въпреки това главният инспектор остана с усещането, че генералът не е сам. Още някой се спотайваше там горе, в сумрака. Криеше се сред книгите, сред историите. Подслушваше разказа за двама вдъхновени безумци, двама стари приятели.
Но имаше и трети безумец в тази история — Огюстен Рено, който бе вманиачен в един мъртвец.
— Разпродажбата на книги миналата година… — започна Гамаш и веднага усети как настроението се промени. Елизабет Макуъртър и мистър Блейк застанаха нащрек. — Доколкото разбирам, не е била особено успешна.
— Не, не се прие добре в англоезичната общност — призна възрастната дама. — В крайна сметка трябваше да я преустановим.
— Защо?
— Реакционери — отвърна мистър Блейк. — Може би не трябва да се изненадваме, но най-силно съпротивление оказаха хората, които дори не са стъпвали в ЛИД. Просто се противопоставяха на идеята принципно.
— На какъв принцип? — попита Емил.
— Че дружеството е създадено, за да съхрани английската история — обясни Елизабет. — И че всяко листче хартия, изписано на английски, било то списък с покупки, дневник или писмо, е свято. Някои смятаха, че с продажбата на книги извършваме предателство към нашето наследство. Чувстваха, че не е редно.
Чувства. Колкото и да се опитваха хората да мислят логично, колкото и да се мъчеха да оправдаят или да обяснят някое действие, в края на краищата винаги се стигаше до чувствата.
— Някой от вас прегледа ли книгите? Как решихте кои от тях да обявите за продажба? — попита Гамаш.
96