След като избърса потта от тялото си и нави постелката на руло, художничката се присъедини към жените, които се бяха скупчили в средата на стаята. Минута или нещо по-късно Клара успешно бе насочила разговора към въпроса, който я интересуваше.
— Видяхте ли, че инспектор Бовоар се е върнал в селото? — вметна небрежно, докато попиваше струйка пот, стекла се но врата й.
— Горкият човек — отбеляза Хана Пара съчувствено. — И все пак май се подобрява.
— Мисля, че е доста сладък — обади се Съпругата. Очите й бяха големи, изразителни и непринудени. Богиня майка, омъжена за дърводелец.
— Мислиш ли? — разсмя се Мирна. — Много е кльощав.
— Мога да го угоя — отвърна Съпругата.
— Има нещо в този инспектор. Иска ми се да го спася — добави Хана. — Да го излекувам, да го накарам да се усмихне.
— Господин Спок — включи се и Клара, макар че разговорът не вървеше съвсем според очакванията й и едва ли щеше да помогне, ако го запрати в открития космос. — Вулканецът! — обясни, когато няколко жени я погледнаха озадачено. — О, за бога, не ми казвайте, че не сте гледали „Стар Трек“! Всички се влюбват в Спок, защото е толкова хладен и резервиран. Искат да разбият бариерите, да стигнат до сърцето му.
— Ние не искаме сърцето на инспектора — отбеляза Хана и останалите дами избухнаха в смях.
Облякоха палтата си и притичаха през заснежения път до СПА хотела, за да се насладят на станалия традиция след упражненията чай с кифлички.
Клара все още се удивляваше всеки път, щом влизаше в хотела, защото го помнеше като западналото старо имение „Хадли“ от времето, преди да го купят Доминик Жилбер и съпругът й Марк. Домакинята сега седеше сред тях, спокойна и елегантна, и с усмивка им наливаше чай.
Дали Доминик бе убила Отшелника? Клара не можеше да си го представи. Не, ако трябваше да е откровена, най-вероятният заподозрян според нея — още преди месеци, а и сега — беше Марк Жилбер. Мъжът на Доминик.
Художничката отново завъртя разговора така, че да стане дума за убийството.
— Не е за вярване, че Оливие го няма от почти шест месеца — рече, докато Доминик й подаваше чаша ароматен чай. През прозореца се виждаше, че навън е ясен ден с чисто синьо небе, такива дни винаги бяха най-студените. Въздушен порив поде шепа сняг и го пръсна срещу стъклото с лекичък шум, сякаш върху прозореца се посипа пясък.
В СПА хотела атмосферата бе спокойна. Стаята бе пълна със старинни мебели, но не тежки викториански дъбови произведения, а простички предмети от борово и черешово дърво. Стените бяха боядисани в пастелни тонове и излъчваха покой и ведрина. В камината гореше огън и разпръскваше деликатен аромат на пушек от кленово дърво. Носеха се и ухания на овлажнители за въздух и билкови смеси. Лайка, лавандула, канела.
Млада жена поднесе на дамите чиния с топли кифлички, заквасена сметана и домашно ягодово сладко. За Клара това бе любимата част от спортните занятия.
— Как е Оливие? — попита Съпругата.
— Опитва се да свикне — отвърна Мирна. — Посетих го преди няколко седмици.
— Продължава да твърди, че не е убил Отшелника — допълни Клара, като внимателно наблюдаваше всички. Чувстваше се фалшиво, докато се преструваше и си играеше на следовател. Все пак можеше и да е по-зле. Художничката си взе топла кифличка, намаза я със заквасена сметана и добави отгоре ягодово сладко.
— Е, ако не е той, кой тогава е убиецът?
Хана Пара бе привлекателна и силна жена. Клара я познаваше от десетилетия. Дали бе възможно да е участвала в убийството? Защо пък направо да не я попита?
— Ти би ли убила човек?
Хана я погледна изненадано, но в изражението й нямаше гняв или подозрение.
— Интересен въпрос. Със сигурност бих могла.
— Как е възможно да си толкова сигурна? — попита Доминик.
— Ако някой нахлуе в дома ми и заплаши Хавък или Рор, бих убила натрапника на секундата.
— Първо се ликвидират жените — обади се Съпругата.
— Моля? — възкликна Доминик. Намести се по-напред на стола си и постави крехката чаена чашка върху чинийката й.
— Пише го в тренировъчен наръчник на Мосад100 — обясни Съпругата.
Дори служителките, които правеха педикюр на Мирна и Хана, спряха да работят и се втренчиха в красивата млада жена, която бе произнесла толкова шокиращи думи.
— Откъде знаеш? — поинтересува се Мирна.
Съпругата се усмихна широко:
— Уплаших ви, а?
Всички се разсмяха, но наистина бяха леко шокирани. Съпругата ги остави да се помъчат още малко, след което разкри:
— Слушах по радио Си Би Си предаване, в което се говореше за тероризма. На теория жените почти никога не убиват. Трябва да се случи нещо много сериозно, за да помисли една жена за убийство, но когато се реши, нищо не може да я спре, докато не постигне това, което иска.