— Две книги — отвърна Гамаш, докато вървеше след домакинята към вътрешността на апартамента и голямата старомодна кухня. — За съжаление, не знаем заглавията им.
— Е, надявам се, че тук ще ги намерите. — Жената отвори една врата и включи осветлението.
Мъжете стояха пред дървено стълбище, което се спускаше право надолу в тъмна изба с пръстен под. Доловиха лек землист дъх. Докато слизаха по стъпалата, усещането бе сякаш нагазват във вода. Гамаш чувстваше как студеният въздух пълзи нагоре по краката му, достига до гърдите, после главата и накрая детективът изцяло се потопи в усойния хлад.
— Пазете си главите — извика мадам Рено, но и двамата мъже познаваха тези стари къщи и вече се бяха привели под ниския таван. — Кашоните са в дъното, до стената.
На Гамаш му отне известно време да се приспособи към мъждивата светлина, но щом очите му свикнаха, успя да различи четирите големи кутии. Приближи се и коленичи пред една от тях, а Емил се зае с друга.
Кашонът на инспектора бе пълен с разнообразни книги с всякакви размери. Първо провери каталожните им номера. Всички бяха от Литературно-историческото дружество, на някои от тях дори бе изписано името на Шарл Шиники, но нито един от номерата не отговаряше на отбелязаните в дневника на Рено. Продължи със следващата кутия.
В нея имаше подвързани проповеди, справочници и стари семейни библии — някои католически, други презвитериански. Отвори първата книга и провери номера. 9-8495. Сърцето му се разтуптя. Това беше кашонът, който търсеха. С всяка следваща отворена книга номерата растяха. 9-8496, 8497, 8498. Гамаш извади поредната книга — сборник проповеди с черна кожена подвързия — и отгърна корицата. 9-8500.
Вторачи се в нея, сякаш със силата на мисълта си можеше да накара цифрите да се променят, а после внимателно и бавно отвори всяка от двайсетте книги и ги върна последователно в кашона. Определено липсваше една.
9-8499.
Била е между сборника с проповеди и библията, която Шиники е използвал за конфирмация103.
— Maudits104 — изруга Гамаш едва чуто. Защо я нямаше? — Провървя ли ти? — обърна се към стария си приятел.
— Не. Проклетата книга трябва да е точно тук — Емил тикна пръста си между два тома. — Но я няма. 9-8572. Мислиш ли, че може някой да ни е изпреварил?
— Мадам Рено твърди, че само екипът на Ланглоа е бил тук.
— Все пак и останалото може да ни е от полза — предположи възрастният мъж.
Гамаш надникна в кашона. Вътре бяха подредени поредица от томове с черни кожени подвързии, обърнати с гръбчетата нагоре, всичките с еднакъв размер. Извади произволна книга и я разгледа. Беше дневник. Кутията на Емил съдържаше дневниците на Шарл Шиники.
— Всеки том отговаря на една година — обясни Емил. — Липсващата е 1869.
Детективът седна и погледна развеселения си наставник. Дори на слабата светлина в мазето виждаше как блестят очите му.
— Е, господин главен инспектор? — проговори Емил. — Какво следва?
— Можем да направим само едно, господин главен инспектор — усмихна се Гамаш, като вдигна кутията с дневниците на Шиники. — Да отидем да пийнем по нещо.
Мъжете излязоха от мазето и помолиха мадам Рено за разрешение да си тръгнат с кашона. Точно на съседната пресечка бе кафене „Кригхоф“ и след една мразовита минута вече седяха на маса в ъгъла до прозореца, далеч от останалите клиенти. Беше шест вечерта и хората тъкмо излизаха от работа. Чиновници, политици от близките правителствени канцеларии, професори, писатели и художници. Заведението бе любимо на бохемите и често посещавано от сепаратисти. Така бе от десетилетия.
Сервитьорката, облечена с дънки и пуловер, им донесе купичка с ядки и два скоча. Докато отпиваха от чашите и похапваха ядки, мъжете се зачетоха в дневниците на Шиники. Четивото се оказа увлекателно, защото им позволяваше да надникнат в един ум, едновременно благороден и размътен. В ума на човек, който нямал понятие за себе си, но бил изпълнен с целенасоченост и заблуждения. Който спасявал души и се опълчвал на висшестоящите.
Телефонът на Гамаш извибрира и главният инспектор вдигна.
— Шефе?
— Salut, Жан Ги. Как си?
Въпросът отдавна не бе просто politesse105, а показваше искрена загриженост.
— Всъщност съм доста добре. По-добре от преди.
Така и звучеше. Енергичен. Гамаш не го бе чувал такъв от месеци.
— А вие? Къде сте? Шумно е около вас.
— В кафене „Кригхоф“.
По телефона се понесе смехът на Бовоар.
— Май сте затънали до шия в поредния случай.
103
Католически ритуал, тайнство подобно на православното миропомазване, чрез което се утвърждава християнската вяра, приета при светото кръщене. — б.пр.