— Какви например? — изрече провлачено Пол Моран. Всяка негова дума излизаше с усилие.
— „Огън по клингоните“111 — отвърна главният инспектор.
Младежът се разсмя и се оживи.
— Наистина ли сте го казали на някого?
— За съжаление, да. А също и „О, боже, адмирале, ужасно е!“112.
Младият полицай вече се заливаше от смях, а Бовоар забеляза как изгряват усмивки по лицата на мъжете и жените в централния щаб, включително на главен комисар Франкьор. Самият Жан Ги също се усмихна и насочи вниманието си към своя началник.
Виждаше го през стъклото. Затворил очи, с уморено изражение и набола посивяла брада. В онзи момент Гамаш стори нещо, което Бовоар никога дотогава не го бе виждал да прави. След толкова много години, след стотици разследвания, покрай смъртта, отчаянието и изтощението, които съпътстваха всеки случай.
Главен инспектор Гамаш отпусна глава в ръцете си.
Само за миг, но Жан Ги никога нямаше да забрави този миг. Докато младият Пол Моран се смееше, Арман Гамаш бе покрил лицето си.
Възрастният детектив вдигна поглед и срещна очите на Бовоар. Маската отново се появи. Уверена. Енергична. Всичко беше под контрол.
Жан Ги влезе в кабинета на началника си с доказателствата. По молба на Гамаш покани главен комисар Франкьор да дойде при тях и му пусна записа.
— Вие шегувате ли се?
— Изглеждам ли ви като човек, който се шегува?
Главният инспектор стана на крака. Помоли Пол Моран да продължи да говори. Свали рязко слушалките си и покри микрофона с длан.
— Откъде се взе този запис? — попита Франкьор.
Някъде в далечината Пол Моран разказваше за зеленчуковата градина на баща си и колко дълго отнемало отглеждането на аспержи.
— Фонови звуци от мястото, където държат Моран — отвърна Гамаш.
— Но как се сдобихте с него? — раздразнено настояваше комисарят.
— Няма никакво значение. Чувате ли? — Гамаш пусна фрагмента, който бе изолирала полицай Никол. — Споменават го два-три пъти.
— Да, чух, но La Grande може да означава какво ли не. Може да имат предвид главния организатор на отвличането.
— Това да не ви е някакъв филм? — Главният инспектор си пое дълбоко въздух и се опита да овладее нервите си.
От високоговорителите се носеше гласът на Моран, който бе преминал в монолог на тема градински домати.
— Ето какво мисля, сър — продължи Гамаш. — Отвличането не е дело на уплашен фермер от дълбоката провинция, който тайно отглежда марихуана. Това е отдавна планирано…
— Да, казвали сте го вече. Нямате доказателства.
— Това е доказателство. — С огромно усилие на волята детективът се сдържаше да не се разкрещи, а вместо това понижи глас. — Фермерът не си е тръгнал и не е оставил Моран сам, както твърдеше, че ще направи. Всъщност покрай Моран има поне двама или трима души.
— И какво? Смятате, че го държат някъде в електроцентралата?
— Така предположих в началото, но не успяхме да изолираме шума на турбини сред фоновите звуци.
— Тогава каква е вашата теория, господин главен инспектор?
— Мисля, че имат план да взривят язовирната стена. Похитили са полицай Моран, за да ни държат заети.
Главен комисар Франкьор се взираше в Гамаш. В Sûreté бяха подготвени за подобен сценарий и имаха специални протоколи за действие. Страхуваха се от заплаха срещу внушителното съоръжение.
— Говорите несвързано. На какво основание? Две думи, които едва се чуват в далечината. Дори може да е станало преплитане на телефонни линии. Значи смятате, че — Франкьор се обърна да погледне часовника — след шест часа някой ще разруши язовирната стена на „Ла Гранд“? А този някой дори не е там? Вместо това стои с вашия млад полицай на съвсем друго място?
— Отвличат ни вниманието. Иск…
— Достатъчно! — отсече главният комисар. — Ако става въпрос за отвличане на вниманието, вашето внимание е отвлечено. Очакват от вас да тръгнете подир някаква нелепа улика. Мислех ви за по-умен. Пък и кои са „те“ в крайна сметка? Кой би искал да взриви язовирната стена? Не, това е абсурдно.
— За бога, Франкьор — призова Гамаш с отслабнал и прегракнал от изтощение глас. — Ами ако съм прав?
Думите му спряха главния комисар, който се бе запътил към вратата. Извърна се и впери очи в инспектора. В проточилото се мълчание двамата мъже чуха кратка лекция за предимствата на кравешкия пред конския тор.
— Трябват ми още доказателства.