Гамаш кимна и изчака Шевре да намести последното парче от пъзела.
— „Старият чифлик“? — попита главният археолог накрая и се плесна по челото. — Разбира се. „Старият чифлик“. Винаги сме го отхвърляли като възможност, защото беше извън периметъра, който смятахме, че някога е бил осветена земя около параклиса. Но Шамплен не е бил погребан на осветена земя. Не и ако е бил хугенот.
Шевре стискаше библията в ръце, завладян от вълнение и възторг.
— Имаше слухове, разбира се, но Шамплен е обгърнат от слухове, защото за него се знае много малко. Твърдението, че е бил хугенот, бе поредната мълва и според нас не беше особено правдоподобна. Нима кралят би възложил на един протестант управлението на Новия свят? Ами ако кралят не е знаел? Не, по-скоро е знаел, това би обяснило много неща.
Главният археолог бе като юноша, който изживява първата си любов — бърбореше в захлас, сякаш не беше на себе си.
— Би обяснило защо Шамплен не е получил титла от краля и не е бил официално признат за губернатор на Квебек. Никога не е получавал почести за постиженията си, докато други били награждавани за много по-скромни дела. Винаги ни е учудвало. Може би това е била и причината да го изпратят тук. Завладяването на Новия свят навярно се е смятало за самоубийствена мисия, но французите можели да си позволят да загубят Шамплен, тъй като бил хугенот.
— Дали йезуитите са знаели? — попита един от асистентите на Шевре. Същият въпрос вълнуваше и Гамаш. Инспекторът знаеше, че католическата църква е имала огромна роля в основаването на колонията, в покръстването на местните и поддържането на реда сред колонизаторите.
Йезуитите не се славели като особено толерантни.
— Нямам представа — призна Шевре. — Навярно са знаели. Иначе щяха да го погребат в католическото гробище, а не извън него.
— Но пък те никога не биха позволили да бъде погребан с това. — Гамаш посочи хугенотската библия, която археологът все още стискаше здраво.
— Вярно е. И все пак някой трябва да е знаел — продължи Шевре. — Има много свидетелства от очевидци, че Шамплен е бил погребан в параклиса, който самият той е подкрепял. Оставил им е в наследство половината пари, които е притежавал.
Главният археолог замълча, но бе видно как умът му работи на бързи обороти.
— Възможно ли е парите да са били подкуп? Затова ли е завещал половината си богатство на църквата — за да го погребат публично в параклиса, а по-късно да го преместят отвъд католическото гробище, в полето? С това? — Мъжът вдигна библията.
Гамаш слушаше и си представяше как останките на великия лидер са били изкопани посред нощ и някой ги е мъкнал през гробището, през осветената земя и още по-нататък.
Защо? Защото е бил протестант. Всичките му дела и постижения, неговите смелост, далновидност и решителност в крайна сметка били без значение. След смъртта си той бил само едно.
Хугенот.
Аутсайдер в страната, която бил създал, в света, който съградил. Самюел дьо Шамплен, великият хуманист, е бил заровен в неосветена земя, но и неопетнена.
„Когато е пътувал към Новия свят, надявал ли се е там да е по-различно?“ — запита се Гамаш. Но Шамплен разбрал, че Новият свят е същият като Стария, само по-студен.
Пътешественикът почивал в обкования с олово ковчег с библията до себе си, докато го изровили двама ирландски работници, които живеели в нищета и отчаяние. Бащата на Квебек им донесъл късмет. Единият от работниците, О’Мара, напуснал града. Другият, Патрик, напуснал Долния град и си купил къща на улица „Жарден“ редом с богаташите.
По-щастлив ли се е чувствал там?
— Значи смятате, че е тук? — обърна се Серж Шевре към Гамаш.
— Да — потвърди детективът и им разказа останалата част от историята: срещата с Джеймс Дъглас, договорката и разплатата.
— Шиники и Дъглас са го погребали тук, така ли? — попита археологът.
— Така предполагам. Шамплен е бил твърде могъщ символ за френскоезичната част на Квебек и е имал силата да сплотява. Нищо и никой не е бил по-добър в това от него. Разкопките през 1869 година били само две години след Конфедерацията117. Голяма част от франкофоните в Квебек не изгаряли от желание да се присъединят към Канада, още тогава имало сепаратистки призиви. Откриването на Шамплен нямало да допринесе за стабилността на новосъздадена Канада, даже щяло да нанесе сериозни щети на каузата. Шиники едва ли се е вълнувал от този проблем, но предполагам, че за доктор Дъглас не е било така. Той е разбирал какви сили действат в политиката и тъй като по природа бил консервативен, решил, че колкото по-малко шум се вдига, толкова по-добре.
117
Канадската конфедерация е процес, при който британските колонии в Северна Америка били обединени във федерален доминион на 1 юли 1867 г. — б.пр.