— Хм, хм! — каза адвокатът Дерош.
— Ама че са досадни с тяхната политика! — рече нотариусът Кардо. — Поне затворете вратата. Няма такава наука, няма такава добродетел, която да струва дори капка кръв. Ако речем да проверим общото материално състояние на истината, сигурно ще се окаже, че е фалирала.
О, сигурно щеше да ни струва много по-малко, ако се забавлявахме сред злини, вместо да се караме в името на доброто. Изобщо аз бих Сменил всички речи, произнасяни на трибуни от четирийсет години насам, за една пъстърва, за някоя приказка на Перо или за някоя скица на Шарле30.
— Вие сте напълно прав!… Бихте ли ми подали аспержите… В крайна сметка свободата поражда анархия, анархията води до деспотизъм, а деспотизмът ни връща към свободата. Хиляди хора са загинали, без да извоюват окончателна победа за някоя от тези системи. Нима това не е порочен кръг, в който винаги ще се върти нравственият свят? Човек си въобразява, че е усъвършенствувал нещо, а в същност само го е преместил.
— Охо! — извика водевилистът Кюрси. — Тогава, господа, вдигам тост за Шарл X, баща на свободата!
— Защо не? — каза Емил. — Когато деспотизмът е узаконен, свободата се съдържа в нравите и vice vestra31.
— Тогава да пием за глупостта на властта, която ни дава такава власт над глупците! — каза банкерът.
— Е, драги, Наполеон поне ни остави слава! — възкликна един морски офицер, който никога не бе, излизал от Брест.
— Ах, тази слава е слаба храна. Струва скъпо и се запазва трудно. Нима тя не е просто егоизъм на великите хора, тъй както щастието е егоизъм на тъпаците?
— Господине, вие сте много щастлив…
— Този, който пръв е измислил граничните ровове, навярно е бил слаб човек, тъй като обществото ползува най-вече хилавите хора. Въпреки че са поставени в двете крайности на нравствения свят, дивакът и мислителят еднакво се отвращават от собствеността.
— Хубава работа! — възкликна Кардо. — Ако нямаше собственост, как щяхме да съставяме нотариални актове?
— Този грах действително е невъобразимо вкусен!
— А на другия ден намерили свещеника мъртъв в леглото…
— Кой говори за смърт?… Не се шегувайте! Аз имам чичо.
— Сигурно бихте се примирили, ако го загубите.
— Ама че въпрос.
— Чуйте ме, господа!… КАК ДА УБИЕМ ЧИЧО СИ. Шт! (Слушайте! Слушайте!) Преди всичко е необходим дебел, тлъст чичо, поне седемдесетгодишен, тези са най-добрите. (Оживление.) Дайте му под някакъв претекст да яде пастет от черен дроб.
— Да, само че моят чичо е висок, сух човек, скъперник и въздържател.
— Ах, тези чичовци са чудовища, които злоупотребяват с живота.
— След това — продължи човекът с чичовците — по време на храносмилане му съобщете за фалита на неговия банкер.
— Ами ако издържи?
— Тогава му пуснете някое хубаво момиче!
— Ами ако е?… — попита другият, като направи многозначителен знак.
— Тогава не е чичо. Чичовците непременно са отворени хора.
— Малибран32 не успяла да вземе две ноти.
— Не, господине.
— Да, господине.
— Охо! Да и не — нали това е в същност историята на всички религиозни, политически и литературни спорово? Човекът е шут, който танцува над пропасти!
— Значи, вие твърдите, че съм глупак?
— Вие сте такъв, защото не разбирате какво твърдя.
— Образованието е щуротия! Господин Хайнефетермах е изчислил, че броят на отпечатаните томове е повече от един милиард, а през целия си живот човек не може да прочете дори сто и петдесет хиляди. Обяснете ми тогава какво означава понятието „образование“? За едни образованието означава да знаят имената на коня на Александър, на дога на сеньор де-з-Акор33, наречен Беречило, и да нямат представа за имената на хората, на които дължим първия опит за спускане на дърветата по реките или производството на порцелан. Според други да бъдеш образован, означава да изгориш едно завещание и да живееш като честен, обичан и уважаван човек, вместо за кой ли път да откраднеш часовник при наличието на петте утежняващи вината обстоятелства и да умреш ненавиждан и презрян на площад Грев.
— Дали Натан ще остане?
— Ах, господине, сътрудниците му са доста хитри!
— Ами Каналис?
— Той е велик човек, няма какво да го обсъждаме.
— Вие сте пияни!
— Непосредствена последица от всяка конституция е унищожаването на умовете. Изкуство, наука, паметници, всичко се поглъща от онзи страшен егоизъм, който е като проказа на нашето време. Вашите триста търгаши, които седят по скамейките, мислят само за садене на тополи. Деспотизмът извършва нелегално велики дела, а свободата, получавайки подкрепата на закона, не е в състояние да извърши и най-нищожни.
30