Също така тази стая миришеше другояче. Миришеше на резервни стаи и на сапуна на други хора.
На дъното на куфара й имаше малка кутийка, която й беше направил дърводелецът на чифлика г-н Блок. Той не си падаше по префинените работи, така че тя беше доста тежка. В нея тя си пазеше… неща за спомен. Имаше парче варовик с вкаменелост, което беше доста рядко нещо и нейния личен печат за масло (вещица на метла) в случай, че й се случеше да прави масло тук, и един добски камък11, който се предполагаше да е късметлийски, защото си имаше дупка. (Бяха й казали това като беше на седем години и тя си го взе. Не можеше да разбере защо пък дупката да го прави късметлийски, но след като изкара доста време в джоба й, а после на сигурно място в кутията, той сигурно имаше повече късмет от повечето камъни, които ги подритваха наляво и надясно, газеха ги каруци и така нататък). Имаше още жълто-черна опаковка от тютюн „Веселия моряк“, ястребово перо и древен кремъчен връх от стрела грижливо увит в малко овча вълна. Тях по Варовитище ги имаше много. Нак Мак Фийгъл ги използваха за върхове за копия.
Тя подреди всичко това върху шкафа, а до тях сложи дневника си, но това не направи стаята по-уютна. Те просто изглеждаха самотни.
Тифани взе опаковката и вълната и ги помириса. Не беше точно като миризмата на овчарската колибка, но толкова приличаше на нея, че й се насълзиха очите.
Досега не беше нощувала извън Варовитище. Тя познаваше думата „носталгия“ и се зачуди, дали това студено, тънко чувство, зараждащо се в нея е това, на което мяза…
Някой почука на вратата.
— Аз съм — обади се един приглушен глас.
Тифани скочи от леглото и отвори. Г-ца Здравомислова влезе с поднос с паница говежди бульон и залък хляб. Остави го на малката масичка до вратата.
— Ако само го оставиш отвън до вратата като свършиш, после ще го отнеса долу — предложи тя.
— Много ви благодаря — отвърна Тифани.
Г-ца Здравомислова се задържа на вратата:
— Много ще е хубаво пак да има с кого да си говоря, освен с мен си. Надявам се, че няма да поискаш да си отидеш, Тифани.
Тифани изкара една весела усмивчица, изчака докато вратата не се затвори и не чу стъпките на г-ца Здравомислова да се отдалечават надолу по стълбите, и отиде на пръсти до прозореца, за да провери дали няма решетки.
В изражението на г-ца Здравомислова имаше нещо плашещо. Беше някак си едновременно жадно и пълно с надежда, умоляващо и изплашено.
После Тифани провери дали може да залости вратата отвътре.
Говеждият бульон се оказа на вкус точно като говежди бульон, а не, просто да вземем един напълно и изцяло случаен пример, като бульон направен от последното нещастно момиче работило тук.
За да си вещица трябва да имаш отлично въображение. Точно сега обаче на Тифани й се прииска нейното да не беше чак толкова добро. Обаче Госпожа Вихронрав и мис Тик нямаше да я оставят да дойде тук, ако беше опасно, нали? Или по-скоро, дали?
Можеха си. Като нищо можеха. Вещиците не си падат много по правенето на нещата да са прости. Те приемат, че ще си използваш мозъка. Не си ли използваш мозъка, къде си тръгнала да ставаш вещица. Светът няма да направи нещата прости, биха казали те. Научи се да се учиш бързо.
Но… те ще се погрижат тя да има шанс, нали?
Разбира се, че ще се погрижат.
Сигурно.
Тя почти беше свършила с изобщо не направения от човешко, ама честна дума, бульон, когато нещо се опита да изтръгне паницата от ръката й. Беше възможно най-лекичко подръпване и когато тя, без да мисли го задържа, подръпването незабавно престана.
„Та-ка“, помисли си тя. „Поредната странност. Е добре, това все пак е къща на вещица.“
Нещо подръпна лъжицата, но пак така спря веднага щом тя си я придърпа.
Тифани остави празната паница и лъжицата на подноса и произнесе, надявайки се, че не звучи изплашено:
— Е добре, свърших.
Подносът се издигна във въздуха и се зарея полека към вратата, където кацна с леко издрънчаване.
Резето на вратата се вдигна.
Вратата се отвори.
Подносът се издигна и излетя през вратата.
Вратата се затвори.
Резето се плъзна на мястото си.
11
Добски камък (dobby stones) — така се наричат едни кухи камъни с дупки отгоре, в които се наливат приношения към духовете, известни като „доби“, както и под други имена като „брауни“ или, да си го кажем правичко, „пикси“. В Шотландия в подобни камъни са принасяли мляко на Груак, богиня наглеждаща добитъка. На Диска за пръв път е споменато, че камъните с дупки носят късмет в „Стражите! Стражите!“. За пръв път са наречени „добски камъни“ в Дневника на Гилдията на Крадците, според който са наречени така в чест на мошеника Доби Камъков. — Б.пр.