Г-ца Здравомислова си поотдъхна:
— Ах, да. Разбира се. Много… бързо от твоя страна, Тифани. Да. Ти забелязваш нещата, нали така…
— Аз знам, че не бих дала пари, за да видя екзода — забеляза Тифани. — Това значи просто „изход“14.
— Умно! — похвали я г-ца Здравомислова. — Монти беше сложил този надпис, та хората да не се застояват в шатрата ако щеш вярвай: „Насам народе към Екзода!15“, естествено хората са си мислели, че е нещо страшно екзотично, кой знае, може самата екзотика да са я нарекли на него. Та Монти сложи един едър мъжага с речник на изхода, който да им обяснява, че са получили точно това, за което са си платили! Ходила ли си някога на цирк?
— Веднъж — спомни си Тифани. — Не беше особено забавно. Нещата, които твърде много се стараят да са забавни, често не са. Имаше един прояден от молци лъв практически без зъби, въжеиграч, който не се качи на повече от няколко стъпки над земята, хвърляч на ножове, който метна сума ти ножове по една възрастна жена в розово трико на един голям въртящ се дървен диск и нито веднъж не я улучи. Единственото истинско забавление беше чак след представлението, когато една кола прегази един клоун.
— Моят цирк беше много по-голям — отбеляза г-ца Здравомислова. — Въпреки че, както си спомням и нашият хвърляч на ножове беше много зле с прицела. Имахме слонове и камили, и толкова свиреп лъв, че веднъж замалко не отхапа ръката на един човек.
Тифани трябваше да признае, че това звучеше много по-забавно.
— А вие какво правехте? — попита тя.
— А, просто го превързах, докато пъдех лъва от него…
— Да, г-це Здравомислова, но аз имах предвид в цирка. Само собствените си мисли ли сте чели?
Г-ца Здравомислова й се усмихна лъчезарно:
— Да, това, както и какво ли не друго. С други перуки бях Невероятните Сестри Бохункус. Жонглирах с чинии, разбираш ли и носех костюми целите в пайети. А помагах и за представлението на въжеиграчите. Не като ходя по въжето, разбира се, а общо взето като се усмихвах и блясках на публиката. Всички си мислеха, че съм близначки, а циркаджиите без друго не задават много-много лични въпроси. И после се получи така, че това-онова, трето — десето… и се озовах тук, и станах вещица.
И двете г-ци Здравомислови внимателно се вглеждаха в Тифани.
— Доста дълго изречение беше това последното — забеляза Тифани.
— Да, беше, нали — измърмори г-ца Здравомислова. — Е, няма да ти казвам чак пък всичко. Все още ли искаш да останеш? Последните три момичета не искаха. Някои хора ме намират малко… чудата.
— Ами… ще остана — рече бавно Тифани. — Онова нещо, което мести нещата обаче е малко странно.
Г-ца Здравомислова я изгледа изненадано, а после каза:
— А, имаш предвид Осуалд?
— Значи има невидим мъж на име Осуалд, който може да влезе в спалнята ми ли? — извика ужасено Тифани.
— О, не. Това е само едно име. Осуалд не е мъж, той е ондагайст. Чувала ли си за полтъргайсти?
— Ъ… невидими духове, които разхвърлят разни неща ли?
— Добре — похвали я г-ца Здравомислова. — Е, ондагайстът е обратното на полтъргайст. Те са вманиачени в прибраността. Не е да няма полза от него в къщата, но е абсолютно нетърпим като е в кухнята, когато готвя. Не престава да прибира всичко. Мисля, че това го прави щастлив. Съжалявам, трябваше да те предупредя за него, но той обикновено се крие, когато някой нов дойде в къщата. Срамежлив си е.
— А мъж ли е? Исках да кажа, мъжки дух ли е?
— Знае ли човек? Няма си тяло и не говори. Аз просто го нарекох Осуалд, защото все си го представям като загрижено дребно човече с четка и лопатка за прах.
Лявата г-ца Здравомислова се изкиска, когато дясната спомена това. Ефектът беше странен и ако се замислиш в този дух, плашещ.
— Е, значи, добре мина — усмихна се нервно дясната г-ца Здравомислова. — Има ли още нещо, което ти се иска да разбереш, Тифани?
— Да, моля — отвърна Тифани. — Какво искате да правя? А вие какво правите?
Както се оказа, г-ца Здравомислова предимно шеташе. Една безкрайна шетня. Напразно да търси човек обучение по летене на метли, уроци по заклинания или занимания с островърха шапка. Шетнята беше от онзи вид, който беше просто… шетня.
Имаше малко стадо кози, официално предвождани от Смрадливия Сам, който имаше собствена кошара и го държаха на верига, но всъщност го водеше Черната Мег, най-старата коза, която търпеливо оставяше Тифани да я издои и тогава акуратно, и преднамерено си ръгаше копитото в канчето с млякото. Това е представата на една коза за опознаване на хората. Козата е беля работа ако човек е свикнал с овце, защото козата е овца с мозък. Тифани обаче вече беше срещала кози, защото няколко души на село ги държаха заради млякото, което беше много хранително. И тя знаеше, че спрямо козите трябва да използваш пъсихология16. Ако вземеш да се превъзбудиш и да се развикаш, и да удариш козата (при което да си удариш ръката, защото то е все едно да зашлевиш чувал със закачалки), то те ще са спечелили, и ще ти се надсмиват на кози език, който и без друго се състои почти само от насмешки.
15
Точно такъв надпис точно с тази цел е сложил в увеселителното си заведение Финиъс Барнъм (1810–1891) — първият човек станал милионер от устройване на циркове и зрелища. Думата, която е използвал в оригинала е Egress — рядка дума за „изход“. Взимал е и допълнителна такса от желаещите да видят това чудо. — Б.пр.