— Епа да. Та да имаш за що да ми се върнеш читав при мене, Роб Секигоопрай. И те молим да си ползваш чутурата и за друго, освен да млатиш с нея ората.
— Благодарим ти, Келда — каза Роб Секигоопрай. — Както ми викаш, тъй че сторим. Че земем неколцина момци и че намерим големата мънечка бабаяга за доброто на ридовете. Не мой да е оно добър живот за бедничката ми горкичка големичка, както ми е сам-самичка, че и от дома далече посред чужди ора.
— Епа да — отвърна лице Джейни. — Ная го туй я.
Глава четвърта
ПЛН-ът
Призори Роб Секигоопрай, пред страхопочитателните погледи на мнозина от братята си, изписа думата:
ПЛН
… на късче книжна торбичка. И я вдигна нависоко.
— План, вдевате ли? — поясни той на насъбралите се Фийгъли. — Е, с’а си имаме План и сичко дето ни оста’е е да измислиме, що че пра’им. Да, Уили?
— Що беше оно дето Джейни те налагала с клетва? — попита Уили, който беше вдигнал ръка.
— Не ме е налагала она, а баш ми я наложи — обясни Роб и въздъхна. — Рекох ви вече. Оно значи, дека е сериозно. Значи дека требе да го върнем големото мънечко моме и нема хън-мън, иначе душицата ми че фръкне право у големио небесен кенеф. Оно е като магична заповед. Тежко нещо е оно, да ти наложат клетва.
— Епа мен га ме налагат, секи път ми е тежко — съгласи се Прост Уили.
— Уили — рече търпеливо Роб. — Сещаш се, га ти рекох я, дека че ти казуем секи път, га е требвало да си затваряш големио калпав плювалник?
— Епа да, Роб.
— Убаво, оти тоя път беше такъв път — после той надигна глас. — Е с’а, момци, сите ги найте роилниците. Не мойш ги утепеш! Ма си е баш наш дълг да я спасим големата мънечка бабаяга, та туй че ви казуем, туй е, каж’ го де, самоубийствена мисия и сигур сите, че свършите у земята на живите, дето че умирате от скука на некое бачкане. Та ’начи кой се пише доброволец?
Всички Фийгъли на възраст над четири години автоматически внигнаха ръце.
— Аре с’а — възкликна Роб. — Не мойте сите да додете! Глейте с’а, че земем… Прост Уили, Голем Йън и… теб, Ужасно Дребен Били Големо Чене. И нема да земам недорасляци, тъй че който ми нема педя, нема да доде! Освен теб, оно се най, Ужасно Дребен Били. А вие другите, че го решим традицьонно по нашенски. Че земем последните педесе души, дето че са йощ на крака!
Той привика тримата избраници настрани в един ъгъл на могилата, докато останалите весело се счепкаха. Един Фийгъл обича сам-самичък да се изправя срещу ужасяващо числено превъзходство, защото така не се налага да подбира къде да удря.
— На повече от сто мили оттук е она — отбеляза Роб, когато големият бой започна. — Не мо’ем да го одим чак до там, далечко е. Некой от вас да се сеща нещо, бре шашкъни?
— Хамиш мо’е да иде там с ястребо си — рече Голем Йън и се отмести да пропусна едно дотъркаляло се кълбо ритащи се и пердашещи се Фийгъли.
— Епа да и он, че доде с нас, ма не мой он да земе повече от един пътник.
— Ми оти го не плуваме? — предложи Прост Уили и се наведе, когато един зашеметен Фийгъл прелетя над главата му.
Останалите го изгледаха.
— Да го плуваме ли? Леле че си прост, как мо’ем да плуваме от тук до там, бе? — възрази Роб Секигоопрай.
— Е просто варянт за обмисюванье, бре ора — обиди се Уили. — Я само принос да предложим, сещате ли се? Я само желание да изявим.
— Големата мънечка бабаяга пойде с кола — забеляза Голем Йън.
— Епа що? — не разбра Роб.
— Епа, мое па и ние, а?
— Ех, не! — не се съгласи Роб. — Едно е оно да се покажеме на бабаяга, ма друго е, на секакви други ора! Помните ли що стана преди години, га оная гос’жа, дето вапцаше убавите картинки доле у доло виде Прост Уили? Нечем я онея големанци от Обществото за Народни Умотворения пак да плъзнат тъдява!
— Я имам идея, гос’ин Роб. Я съм туй, Ужасно Дребен Били Големото Чене Мак Фийгъл. Я най викам да се дегизираме.
Ужасно Дребен Били Големото Чене Мак Фийгъл винаги се представяше с пълното си име. Сякаш усещаше, че не каже ли на хората кой е, те ще вземат да го забравят и той ще вземе да изчезне. Ако си на половината от ръста на повечето пораснали пиктсита, значи си наистина нисък. Още малко по-нисък и ще си дупка в земята.
Той беше новият гонагъл21. Гонагълът е бойният поет и бард на клана, но те не остават цял живот в един и същи клан. Фактически те са нещо като самостоятелен клан. Гонаглите обикалят клановете и гледат песните и преданията да се разпространяват сред всички Фийгъли. Ужасно Дребен Били Големото Чене Мак Фийгъл беше дошъл, както обикновено, с Джейни от клана на Дългио Гьол. Беше много млад като за гонагъл, но както беше казала Джейни, за гонаглеене няма възрастова граница. Имаш ли талант, гонаглееш. А Ужасно Дребен Били знаеше всички песни и можеше да свири на гайда толкова тъжовно, че навън заваляваше дъжд.
21
Гонагъл — въпреки че преводачът не би имал нищо против читателите да си мислят, че тази дума е изкована от него като съкращение от „много нагъл“, това няма общо с истината. На кръглия свят е имало в действителност един шотландски поет на име Уилям МакГонагал (1825–1902), който си е спечелил славата на най-скапания англоезичен поет за всички времена. При това я е спечелил със завидно себеотрицание, като не е преставал редовно да провежда рецитали в града си Дънди, въпреки че гражданите редовно го замеряли с развалени зеленчуци и яйца. — Б.пр.