Тя не летеше особено добре. Понякога се разтърсваше и беше ясно, че момичето не го бива много по завоите, защото от време на време тя спираше, скачаше на земята и ръчно насочваше метлата в нова посока. Като стигна градинската врата, тя пак слезе пъргаво и върза пръта за колеца.
— Отлично, Петулия22! — похвали я г-ца Здравомислова ръкопляскайки с всичките си четири ръце. — Станала си доста добра!
— Ъ-ъ, благодаря ви, г-це Здравомислова — отвърна момичето с поклон. И така си остана в поклон като само изхленчи. — Ъ-ъ, ох майчице…
Половината от г-ца Здравомислова пристъпи и като огледа новодошлата рече:
— А, виждам къде е проблемът. Амулетът ти, този на бухалчета, се е оплел с огърлицата ти на сребърни прилепи и двете са се закачили за едно копче. Само стой мирно, ще ги оправя.
— Ъ-ъ, аз дойдох да питам, дали вашето ново момиче не би искало да дойде на сборището тая вечер — чу се леко приглушеният глас на превитата Петулия.
Тифани нямаше как да не забележи, че Петулия отвсякъде се беше окичила с бижутерия. По-късно тя установи, че беше трудно да си дори и за кратко покрай Петулия и да не ти се наложи да откачиш я брошка от гердан, я, както стана веднъж, обица от гривна за глезен (никой така и не разбра, как ли се е било получило това). Петулия просто не можеше да устои на окултната бижутерия. Повечето дрънкулки би трябвало магически да я предпазват от какво ли не, но нямаше нищо, което да я предпази от това, да изглежда малко глупаво.
Тя беше нисичка, пълничка, руменичка и постоянно с леко обезпокоено личице.
— Сборище ли? А, едно от вашите събирания — сети се г-ца Здравомислова. — Това би било чудесно, нали Тифани?
— Да? — Тифани не беше съвсем сигурна.
— Някои от момичетата се събират вечерта в гората — обясни г-ца Здравомислова. — Кой знае защо занаятът напоследък пак става популярен. Което, разбира се, е прекрасно.
Тя каза това така, като че ли не беше съвсем сигурна. След което добави:
— А Петулия, тя работи за Старата Майчица Чернокачулкова, оттатък в Крайно Нанадолнище. Специализира в животните. Много способна жена с разни свински болести. Имам предвид със свине, които са хванали болести, а не, че тя да има свински болести. Няма ли да е чудесно да се сприятелиш с някого тук? Защо не идеш? Ето, всичко се откачи.
Петулия се изправи и неуверено се усмихна на Тифани.
— Ъ-ъ, Петулия Хрущялкова — протегна ръка тя.
— Тифани Болежкова — представи се Тифани предпазливо стискайки ръката й, та да не би всичките й гривни и накити като се раздрънчат да оглушат всички околовръст.
— Ъ-ъ, ако искаш, можеш да се качиш на метлата с мен — предложи Петулия.
— По-добре не — отряза Тифани.
Петулия я изгледа с облекчение, но каза само:
— Ъ-ъ, може би ще искаш да се облечеш?
Тифани обходи с поглед зелената си рокля:
— Облечена съм си.
— Ъ-ъ, нямаш ли си някакви бижута, или мъниста, или амулети, или такова?
— Съжалявам, но нямам — отрече Тифани.
— Ъ-ъ, не може да нямаш поне някоя бъркотия, нали?
— Ъ-ъ, не мога да им хвана цаката — отвърна Тифани.
Нямаше намерение да казва „Ъ-ъ“, но покрай Петулия то си беше заразно.
— Ъ-ъ… да речем черна рокля?
— Всъщност не обичам черно. Предпочитам синьо или зелено. Ъ-ъ…
— Ъ-ъ. Е, добре, ти нали тъкмо започваш — склони щедро Петулия. — Аз съм се зазанаятила от три години.
Тифани хвърли отчаян поглед на най-близката половинка от г-ца Здравомислова.
— Иска да каже, че е в Занаята — поясни с готовност г-ца Здравомислова. — Вещерския Занаят.
— А.
Тифани знаеше, че не е много любезна, а и макар че Петулия с розовото й личице явно си беше мило момиче, но тя се чувстваше някак неловко пред нея, а не можеше да разбере защо. Знаеше, че беше глупаво. Нищо лошо нямаше да си има някоя приятелка. Г-ца Здравомислова си беше съвсем приятна, а и с Осуалд беше успяла да се разбере, но щеше да е хубаво да има някоя връстница, с която да си говори.
— Добре, с радост ще дойда — реши тя. — Знам си, че имам още много да уча.
Пътниците в купето на дилижанса бяха платили немалко парички, за да си седят вътре на меките седалки, на завет от вятъра и прахта, така че беше странно, че толкова от тях на следващата спирка излязоха и седнаха на покрива. Малцината, които не искаха да сядат там или пък не можеха да се изкатерят дотам, се бяха скупчили на отсрещната седалка загледани в новия пътник като група зайци загледани в лисица и не смееха да дишат.
22
Петулия — неизвестно е, какво точно са си мислили родителите на това момиче, като са му давали името, но Петулия е име на богиня от света на Диска, а именно на богинята на Спазарената нежност. Самото име може да прилича на „петулия“ и на „petal“, което значи венчелистче, но освен това е близко и до petulant, което значи „сприхав“ или „безсрамен“. — Б.пр.