— Да де, ъ, няма спор, че трябва да ни уважават — заговори предпазливо Аннаграма. — Ами… аз на твое място щях да внимавам с това…
— Че защо? — попита Тифани и метна топката през рамо.
— Това беше от най-добрия ми планински кристал! — разкрещя се Закзак и се хвърли към тях от тезгяха.
— О, Тифани — възкликна Аннаграма, шокирана, но същевременно мъчеща се да не се разкиска.
Закзак бързо стигна до тях, където строшеното кълбо лежеше на стотици много скъпи парчета…
… където то не лежеше и изобщо не беше строшено на много скъпи парчета.
И той и Аннаграма зяпнаха Тифани, която завъртя кристалното кълбо на връхчето на пръста си и подметна:
— Ловкост на ръцете и зрителна измама.
— Но аз го чух как се строши! — смая се Закзак.
— Също и слухова измама. — Тифани остави кълбото на щанда му. — Не искам това, обаче — тя посочи с пръст. — Ще взема тази огърлица и тази, и онази с котките, и онзи пръстен, и комплект от тези, и… това какво е?
— Ами, това е Книгата на Нощта — обясни притеснено Аннаграма. — Нещо като магически дневник. Записваш си неща, над които работиш…
Тифани взе подвързаната с кожа книжка. На корицата, вложено в по-дебела кожа, имаше едно око. То се извърна да я изгледа. Е, това вече беше истински дневник на вещица, много по-впечатляващ от някаква си, срамно евтина, стара книжка купена от амбулантен търговец.
— Чие е било това око? — поинтересува се Тифани. — На някоя интересна личност ли?
— Ъ, набавям си книгите от магьосниците от Невиждания Университет — каза все още не освестил се от потреса Закзак. — Те очите не са истински, но са достатъчно умни да се завъртат като видят друго око.
— То току-що мигна — забеляза Тифани.
— Много умни са тези ми ти магьосници — веднага разпозна добрия пазарлък джуджето. — Да ви го увия ли?
— Да — отговори Тифани. — Всичко ми увийте. А сега някой може ли да ме чуе? ми покажете отдела за дрехи…
… където имаше шапки. Както и във всичко друго, и във вещерството има моди. Една година вървят шапки леко на хармоника, друг път ще видиш върха извит надолу, така че понякога почти да сочи към земята. Имаше специални модели даже за най-традиционния вид шапка (Прав конус, Черна), като например „Друмница“ (вътрешни джобове, водонепроницаема), „Вихрогон“ (отлична обтекаемост, за използване на метла) и, нещо доста важно, „Безопасност“ (80% гарантирана устойчивост против падащи селски къщи).
Тифани си избра най-високата права шапка. Беше висока почти метър и имаше големи златовезани звезди.
— О-о, Небостъргача. Точно за вашия Стил — похвали я Закзак суетейки се наоколо и отваряйки разни чекмеджета. — Тя е за вещица, целеща се право нагоре, знаеща какво иска и не притесняваща се от това, колко жаби ще й струва, кхъ-кхъ. В тази връзка, много дами желаят към нея и наметало. Имаме „Полунощ“, чиста вълна, фино изпредена, изключително топла, обаче… — той хвърли на Тифани поглед на познавач — точно в този момент имаме в много ограничена наличност „Полъх на Зефира“, последно постъпление, извънредна рядкост, въгленово черно и леко като сянка. Съвършено не пази топло, нито пък сухо, обаче изглежда просто завладяващо дори и на най-лекия ветрец. Наблюдавайте, моля…
Той вдигна наметалото и леко подухна. То се издигна почти хоризонтално, плющейки и извивайки се като пране на буря.
— Ооо, да — секна дъхът на Аннаграма.
— Взимам го — реши Тифани. — Ще го нося на Изпитанията за Вещици тази събота.
— Добре, а ако победите, нали ще кажете на всички, че сте го купили от тук? — подпита Закзак.
— Когато победя, ще им кажа, че съм го взела с много изгодна отстъпка — заяви Тифани.
— О, аз не давам отстъпки — възрази Закзак, толкова високомерно, колкото беше възможно за едно джудже.
Тифани се втренчи в него, после взе една от най-скъпите вълшебни пръчки от витрината. Тя заискри.
— Тази е Номер Шест — прошепна й Аннаграма. — Г-жа Уховрътски има такава!
— Виждам, че по нея има руни — подметна Тифани и от нещо в тона й Закзак пребледня.
— Ама че разбира се — обади се Аннаграма. — Къде без руни.
— Това са Огски писмена27. — Тифани се усмихна гадно на Закзак. — Много древен джуджешки език. Да кажа ли, какво пише? Ето какво: „О, каква гъска размахва това“.
27
Огски писмена — в оригинала Oggham, което прилича изключително много на Ogham, староирландска писменост, използвана някога от друидите. — Б.пр.