И тя познаваше мис Тик. Досега тя вече ще да се пръска от желание да попита нещо, защото вещиците много мразят да не са в течение на нещата. И, няма грешка, като се поотдалечиха от селото мис Тик се обади след доста намествания и прочиствания на гърлото:
— Няма ли да го отвориш?
— Какво да отворя? — каза Тифани, без да я поглежда.
— Той ти даде подарък — изтъкна мис Тик.
— А аз си мислех, че изучавахте интересен камък, мис Тик — укори я Тифани.
— Добре де, той беше само относително интересен — отвърна напълно невъзмутимо мис Тик. — Та значи, ще го отвориш ли?
— Ще почака за по-късно — реши Тифани.
Не й се искаше да приказва за Роланд точно в този момент, а всъщност и в никой друг момент.
Не че той й беше неприятен, всъщност. Беше го намерила в страната на Кралицата на Феите и в известен смисъл, го беше спасила, макар че той повечето време беше в несвяст. Внезапна среща с Нак Мак Фийгъл, когато са се понатопорчили, има това въздействие на хората. И разбира се, без да се налага никой никого да лъже, всички вкъщи взеха, че решиха, че той я е спасил нея. Че как деветгодишно момиченце въоръжено с тиган изобщо би могло да спаси тринадесетгодишно момче, което си има меч?
Тифани това не я притесняваше. Така хората не задаваха разни въпроси, на които тя не искаше да отговаря, а и не знаеше как. Но той беше започнал да… ами да се мотае наоколо. Все ще го срещне случайно като се разхожда, по-често, отколкото би било възможно такова нещо и той все се озоваваше на същите селски събития, на които ходеше и тя. Винаги беше учтив, но тя не можеше да трае, как той все изглеждаше като току-що ритнато кученце.
Да допуснем (а от допускане си имаше нужда), че той е станал много по-малко дръвник, отколкото беше. От друга страна, поначало си беше достатъчно голям дръвник.
И тогава тя си помисли за „Коня“ и се зачуди защо, докато не се сети, че очите й са наблюдавали околността, докато мозъкът й се беше втренчил в миналото…
— Това досега не го бях виждала — рече мис Тик.
За Тифани той беше като стар приятел. От тази страна на хълмовете Варовитище се издигаше доста рязко над равнината. И в подножието на рида беше скътана една долчинка, чийто склон беше издялан. Торфът беше изрязан на дълги плавни линии, така че оголеният тебеширенобял варовик изобразяваше животно.
— Това е Белият Кон7 — каза Тифани.
— Защо го наричат така? — попита мис Тик.
Тифани я изгледа.
— Защото варовикът е бял — тя се постара да не намекне, че мис Тик е попитала нещо тъпо.
— Не, имах предвид, защо го наричат кон? Не изглежда като кон. Това са само… линии…
„… които изглеждат сякаш се движат“, помисли си Тифани.
Някога, още във време оно, той е бил изсечен в торфа, както разправяха хората, от същия народ, който построил каменните кръгове и е погребвал своите хора в големи могили. Та те направили Коня на единия склон на тази зелена долчинка, десет пъти по-голям от истински кон, отгоре на всичко и с неправилна форма, освен ако не го гледаш с правилната нагласа. Да, обаче те трябва да са разбирали от коне, както са имали коне и са ги виждали всеки ден, и не са били глупави, само защото са живели преди много време.
Веднъж, когато Тифани беше изминала с баща си целия път дотук за един овчарски сбор, тя го беше попитала, защо Конят изглежда така, а той й каза, какво му била казала Баба Болежкова, когато е бил малък. И й го предаде дума по дума, та Тифани стори същото и сега:
— Не е то каквото кон изглежда. А е то каквото кон е.
— О — възкликна мис Тик, но понеже освен вещица тя беше и учителка, така че сигурно не е могла да се сдържи, добави. — Макар че странна работа, истината е, че официално няма такова нещо като бял кон. Те се наричат сиви8.
— Да, знам — каза Тифани и добави с равен глас. — Този пък е бял.
Това за известно време затвори устата на мис Тик, но тя като че ли си имаше нещо наум.
— Предполагам, че ти е тъжно, че напускаш Варовитище, нали? — надвика по някое време грохота на каруцата тя.
— Не — каза Тифани.
— Няма нищо лошо да ти е тъжно — настояваше мис Тик.
— Благодаря, обаче не съм тъжна, наистина — увери я Тифани.
7
По различни хълмове в Англия има към десетина изрязани в торфа праисторически изображения на бели коне, но най-известен е Ъфингтънският Бял кон, направен точно както се описва в книгата. — Б.пр.
8
Налагаше и се да каже това, защото беше хем вещица хем учителка, което е ужасна комбинация. Те искат всичко да е правилно. Ако искаш да ядосаш една вещица, няма нужда да се забъркваш със заклинания и уроки. Достатъчно е да я оставиш в стая с картина закачена леко накриво и само я гледай как пищи. — Б.пр.