— Мисля, че е време да се видим с гостите — реши той, хвана я за ръката и я поведе към купата с пунш.
Пит й подаде пълна чаша и двамата сложиха в чинийките си от ордьоврите. Като се сдържаше с мъка да не се прозее, заедно с Тиди обходиха една след друга групите. Обичаен посетител по приеми Пит обикновено с лекота установяваше контакти, но този път срещаше неочаквани затруднения. Над това събиране тегнеше някаква странна атмосфера. Не можеше да определи в какво точно се изразява тя, но имаше нещо определено необичайно. Нормалните групи си бяха същите — досадниците, пияниците, снобите и потупващите гърба ти. Всеки от говорещите английски, с които установяваха контакт, се държеше учтиво. Нямаше никакви антиамерикански настроения, а това често ставаше любима тема при събирания на хора от различни националности. На пръв поглед всичко изглеждаше като обикновен, незаангажиран прием. Тогава той изведнъж разбра. Наведе си и пошепна в ухото на Тиди:
— Нямаш ли чувството, че сме persona non grata21?
Тиди го погледна учудено.
— Не, всички изглеждат съвсем добронамерени.
— Наистина са дружелюбни и учтиви, но като че ли го правят насила.
— Как би могъл да си сигурен?
— Мога да позная топлите и искрени усмивки, когато ги видя. Тук те отсъстват. Сякаш ни развеждат в кафез. Даваш храна на животните, говориш им, но не ги докосваш.
— Приказваш глупости. Пък и не можеш да ги обвиняваш, че се чувстват неловко, когато разговарят с човек, облечен като теб.
— Точно тук е номерът. Чудакът винаги, без изключение, става център на внимание. И ако не бях убеден в това, не бих твърдял, че се държат като на погребение.
Тя вдигна глава и изгледа Пит лукаво:
— Ти си просто нервен, защото не си сред своите хора.
Той отвърна на усмивката й:
— Би ли ми обяснила по-ясно?
— Виждаш ли ония двамата там? — Тя кимна с глава вдясно. — Застанали са до рояла.
Пит с безразличие плъзна бавно поглед в посоката, за която тя говореше. Дребен, пълничък и подвижен човечец с плешива глава ръкомахаше оживено и говореше припряно с бързи залпове на някаква рунтава и гъста бяла брада, намираща се на не повече от тридесет сантиметра от носа му. Брадата принадлежеше на слаб и изискан на вид човек, чиято сребриста коса се спускаше доста под яката и му придаваше вид на харвардски професор. Пит върна погледа си към Тиди и сви рамене.
— Е, и?
— Не ги ли позна?
— А трябва ли?
— Явно не четеш рубриките за обществения живот в „Ню Йорк таймс“.
— Аз се интересувам само от „Плейбой“.
Тя му хвърли поглед, типичен за жените, отвратени от мъжете.
— Тъжно е, че синът на американски сенатор не познава двама от най-богатите мъже на света.
Пит слушаше Тиди само наполовина. Схвана думите й след няколко секунди. Но щом те бавно отекнаха в съзнанието му, той се обърна и нахално огледа двамата, които все още бяха погълнати от разговора си. После улови Тиди за китката така здраво, че тя се намръщи.
— Имената им?
Очите й се разшириха от изненада.
— Плешивият дебеланко е Ханс фон Хумел. А онзи с изискания вид е Ф. Джеймс Кели.
— Вероятно грешиш.
— Може би… не, сигурна съм. Веднъж видях Кели на бала при встъпването на президента в длъжност.
— Поогледай залата! Познаваш ли някой друг?
Тиди бързо изпълни молбата му, като огледа главния салон за познато лице. Очите й се спряха неведнъж, а три пъти.
— Онзи възрастният със смешните очила, който е седнал на канапето. Това е сър Ерик Маркс. А привлекателната брюнетка до него е Дороти Хауърд, английската актриса…
— Остави я нея. Кажи ми за мъжете.
— Единственият друг, когото ми се струва, че съм виждала, влезе току-що и сега говори с Кирсти Фирие. Почти сигурна съм, че е Джак Бойл, австралийският магнат във въгледобива.
— Откъде си станала такава специалистка по милионерите?
Тиди кокетно сви рамене.
— Това е любимо занимание на много неомъжени момичета. Никога не си сигурна дали няма да попаднеш на някого от тях, така че се подготвяш за случая, макар и само във въображението си.
— Е, веднъж мечтите ти да се сбъднат.
— Не те разбирам.
— Нито пък аз, освен че това започва да прилича на сбирка на клана.
Пит издърпа Тиди на терасата и бавно я отведе към един ъгъл, по-далече от навалицата. Наблюдаваше малката група гости, скупчили се около скъпата двойна врата, видя, че го поглеждат, а после се извръщат не от смущение, а като учени, които наблюдават някакъв експеримент и след това обсъждат възможния резултат от него. Започна да изпитва неприятното чувство, че идването им в бърлогата на Рондхайм е грешка. Тъкмо се чудеше как да измисли извинение и да си тръгнат, когато Кирсти Фирие ги забеляза и се отправи към тях.
21
Persona non grata (лат.) — израз от дипломатическия речник, означаващ нежелана личност. — Бел.пр.