Когато излязох от асансьора, ги видях да стоят до колата ми.
Трима мъже.
Приближавайки към тях, внимателно ги огледах.
Мъжът, който привлече вниманието ми, се беше облегнал на шофьорската врата. Той беше висок, жилав и на около двайсет и пет години. Имаше руса коса и брада. Чертите на лицето му бяха красиви като на второкласна филмова звезда. Очите му излъчваха хитра самоувереност и бяха небесносини. Беше със загар и изглеждаше така, както че ли прекарва дни наред в бездействие на слънце, най-вероятно оглеждайки влюбено момичетата. Облечен беше със зелена фланелка и стегнати бели дънки.
Вторият мъж стоеше при предницата на колата. Имаше телосложение на бияч от някой бар: мургав, космат, със сплескано лице, малки очи и дълги тъмни ръце като колове. За ролята на някой г-н Мускул от второразреден филм беше направо идеален. Носеше изтъркано кожено яке и черни памучни панталони.
Третият мъж беше чернокож. Той беше толкова висок, че си беше отпуснал лактите върху покрива на колата. Масивните му раменни мускули очертаваха релефа си изпод бяла тениска. Напомняше ми за Джо Луис6 в разцвета на силите му.
Брадатият мъж излезе напред с хитра, дяволита усмивка.
— Аз съм Хари, г-н Лукас — представи се той. — Това там е Бени — изви палеца си към втория мъж, — а онзи е Джо.
Лицето на Джо светна в ослепителна усмивка, но мъжът на име Бени остана да ме зяпа враждебно.
Бени! Мъжът, който ме беше ударил по главата!
— Да тръгваме, г-н Лукас — предложи Хари. — Аз ще карам. Вие само се отпуснете.
Другите двама се качиха отзад, а Хари заобиколи колата, за да ми отвори вратата. Тази учтивост не ме заблуди нито за миг. Усещах заплахата в тези трима мъже така, както някои усещат бурята по душната атмосфера.
Качих се в колата. Хари отново заобиколи, седна зад волана, подкара по наклона, а след това по главната улица на Шарнвил.
Църковните камбани биеха, хората се бяха раздвижили. Хари сви в една пресечка и следвайки малките улички, продължи към магистралата. Движеше се със скорост на границата на допустимата и при това караше добре.
Джо, който седеше зад мен, започна да свири на хармоника. Мелодията, беше тъжна, отчаяна. Може би някоя негърска религиозна песен.
Докато пътувахме към Ферис Пойнт, умът ми работеше. Инстинктът ми подсказа, че Бени е бил този, който е убил Марш. Той притежаваше враждебността и бруталния поглед на човек, който би убил без мисъл и чувства. Главата и лицето все още ме боляха. Разумът ми все още не беше съвсем бистър, за да мога да си дам сметка за пълната картина на това, което ми се случваше. Чувствах се така, като че ли все още се намирам сред кошмар, но вече започваше да ми просветва, че съм попаднал в смъртоносен капан. Като разрешавах на Клаус да ме отърве от трупа на Марш, аз му се предлагах на тепсия.
Хари отби от магистралата и пое по песъчливия път към Ферис Пойнт. Паркира под сянката на група палмови дръвчета.
— Изчакайте за момент, г-н Лукас — каза. — Ще поогледам.
Излезе от колата и тръгна между високите пясъчни храсти. Джо спря да свири на хармониката. Той и Бени също излязоха от колата. Седях неподвижен и чаках. След няколко минути Хари се върна.
— Всичко е наред. Да тръгваме, г-н Лукас. Трябва малко да покопаем.
Джо отвори багажника и извади две лопати. Оставихме Бени при колата, а Хари, Джо и аз поехме през джунглата от храсти.
Когато стигнахме до място, откъдето вече се виждаха пустият плаж и морето, Хари спря.
— Какво ще кажете да бъде тук, г-н Лукас? Ще го заровим надълбоко.
Измерих с поглед мястото, огледах наоколо, после завъртях очи към пустата ивица пясък, оградена от храсти.
— Добре — чух се да произнасям.
Джо започна да копае. Беше трудна работа. Пясъкът постоянно падаше обратно в дупката, която той правеше. Слънцето вече напичаше.
Аз си стоях там сред кошмара и чаках.
Когато Джо беше изкопал една ивица, дълга около седем стъпки и дълбока около стъпка, Хари започна с другата лопата да разчиства пясъка, който Джо изхвърляше. Работата тръгна по-бързо.
Двамата мъже се потяха. Наблюдавах как мускулите на Джо изпъкват при напрежението и как от брадата на Хари се стича пот. Цялата сцена беше нереална. Може би се шашвах.
Когато ивицата стана около метър и половина дълбока, Хари каза:
— Добре, Джо, стига толкова.
Джо се усмихна, избърса потта от лицето си с опакото на ръката и изскочи от дупката.
6
Джо Луис — американски боксьор, световен шампион в тежка категория от 1937 до 1949 г. — Бел.пр.