— Те са за двама приятели — усмихна се Пит. Обърна се и мина покрай десетимата мъже, разположили се в различни пози в задната част на кабината — едри, спокойни хора в арктически костюми, с решителни лица. Те бяха подготвени за работа под водата, скачане с парашут, оцеляване при трудни условия и за почти всички процедури на спешната медицинска помощ освен хирургията. Пит почувства голямо облекчение само при вида им.
Като наведе глава, за да се промъкне през ниската врата към кабината, той се настани в свободната седалка на втория пилот с изтъркана и напукана кожа. След като закопча колана, се обърна и видя до себе си захиленото лице на сержант Сам Кашман.
— Здравейте, господин майор. — Зениците на Кашман се разшириха. — Милостиви боже, кой ви е ритал по лицето?
— Ще го споделя с теб някой път на чашка. — Пит огледа таблото и бързо си припомни функциите на старомодните лостове и копчета. — Малко съм учуден, че виждам…
— … сержант да лети в тази операция вместо истински военновъздушен офицер — довърши мисълта му Кашман. — Нямате друг избор, господин майор. Аз съм единственият на целия остров, който е запознат добре с това старо возило. А не е ли чудесно то? Ще излети от еднодоларова банкнота, а после ще кацне на нея да ви върне рестото.
— Добре, сержанте. Ти командваш. Дай сега да завъртим тая птица срещу вятъра и да я вдигнем. Дръж на запад покрай реката, докато ти кажа кога да се насочиш на юг.
Кашман само кимна. Умело извъртя „Тенекиената гъска“ на сто и осемдесет градуса и я обърна срещу вятъра, който идваше от другата страна на ливадата. После блъсна лостовете за трите двигателя напред и запрати тромавия стар самолет с подскачане и друсане към оградата, която беше на не повече от сто метра.
Докато преминаваха покрай фасадата на малката къща на Голфур Андурсон със задното колело на самолета още на земята Пит донякъде започна да си представя какво е изпитвал Чарлс Линдберг23, когато се е мъчил да отдели тежкия си „Спирит оф Сейнт Луис“ от калната писта на летището „Рузвелт“ през 1927 година. На Пит му се струваше невъзможно друг летателен апарат освен хеликоптерите или малките двуместни машини да може да се откъсне от земята от толкова малко пространство. Стрелна с поглед Кашман и видя само ледено спокойствие и пълна увереност. Кашман си подсвиркваше нещо, но Пит не позна коя е мелодията поради рева на трите двигателя с мощност по двеста конски сили.
Несъмнено, помисли си Пит, Кашман се държеше като човек, който знае как да се оправя със самолет, особено с този. Бяха преминали две трети от ливадата, когато Кашман увеличи скоростта и вдигна стабилизаторите на опашката, повдигайки самолета на около метър над торфа. После, за ужас на Пит, Кашман изведнъж върна машината на земята на малко повече от петнадесет метра от стената. Ужасът на Пит премина в почуда, когато Кашман отново дръпна лостовете към кръста си и буквално подскочи с „Тенекиената гъска“ над оградата и се закрепи във въздуха.
— Къде, по дяволите, си научил този номер? — попита Пит, като въздъхна облекчено. Едва тогава разпозна мелодията, която Кашман си подсвиркваше — темата от стария филм „Тези великолепни мъже и летящите им машини“.
— Някога работех със селскостопански самолет в Оклахома — отвърна Кашман.
— И как се оказа механик във Военновъздушните сили след това?
— Един ден боклукът, с който летях, се разкашля лошо. Изора пасището на фермера и закла най-добрите му крави години преди да им е дошло времето. Кой ли не наоколо заведе дело срещу мене. Така че бях напълно разорен, напуснах стопанството и постъпих в армията.
Пит не можа да не се усмихне, докато гледаше през люка реката на шестдесет метра под тях. От тази височина лесно забеляза наклоненото хълмче, където Андурсон го беше намерил. Но сега видя и нещо, което не очакваше. Почти несъзнателно забеляза дълга права линия, която се простираше на юг. Отвори страничното прозорче, за да се убеди. Беше си там — по-тъмна отсянка на зеленото на фона на светлата тундра. Собствените му стъпки, затъвали в меката земя, бяха оставили пътека, която можеше да се следва така лесно, както осовата линия в средата на шосе.
Пит усети погледа на Кашман и посочи земята.
— На юг. Следвай тъмната линия на юг.
Кашман наклони самолета и за миг погледна през страничния люк. После кимна и обърна носа на тримоторната машина на юг. След петнадесет минути продължаваше да се чуди на безпогрешната следа, която Пит бе оставил по време на пътя си към реката. Освен незначителните отклонения около някои неравности човешкият отпечатък върху земята беше прав почти като водопроводна тръба. На стария самолет му бяха необходими само петнадесет минути, за да измине разстоянието, над което Пит се беше потил няколко часа.
23
Американски авиатор (1902 — 1974), първи прелетял Атлантика през 1927 г. със самолета си „Спирит оф Сейнт Луис“ за 33 часа и 30 мин. — Бел.пр.