Отидохме. Той натъкми топката за удар и точно се беше приготвил да замахне, когато го спрях. Нагласих краката му както трябва и смешно изкривената му ръка със стика се оправи. Изпрати чудесна топка в средната дупка.
— Само дръжте краката и ръката си както сега, сър, и всичко ще е наред.
Вкара три топки в средната дупка, после сияещ погледна към мен.
— Благодарен съм ти за това, синко — рече. — Тази сутрин имам мач. Ти се явяваш като спасител.
— Радвам се, че ви бях полезен, сър. Ще се върна към моето занимание.
— Почакай. Как се казваш?
— Лари Лукас.
— Радвам се, че се запознахме. — Протегна огромната си ръка. — Фаръл Бранигън.
Стиснах я притеснено. Името Фаръл Бранигън беше толкова известно, колкото това на Джералд Форд. Той беше президент на Националната калифорнийска банка с клонове из целия щат.
— Удоволствието е мое, сър — рекох, докато си стискахме ръцете.
Ухили се, явно доволен, че името му ме е впечатлило.
— С какво се занимаваш, Лари?
— Сервизен техник съм в „Бизнес Екуипмънт и Електроникс“.
— Така ли? — Изгледа ме. — Разбираш ли от компютри?
— Имам диплома за това.
— От университета ли?
Казах му името на моя университет.
— Окей, Лари. Върви да се упражняваш. Утре ела при мен в банката в десет. — После, като ми кимна, взе стика си и се върна при пясъчната купчинка за удари.
Преди четири години това беше велик момент в живота ми. Имах чувството, че Бранигън ще направи нещо за мен. Сега, поглеждайки назад, виждам, че съм направил първата стъпка към въпросния кошмар.
В понеделник сутринта точно в 10:00 се появих в просторен офис с огромно бюро между два огромни прозореца с панорамен изглед към града.
Фаръл Бранигън се упражняваше на пода с топката за голф, като използваше стика, който му бях продал.
— Влизай, Лари — рече той. — Спечелих онзи мач благодарение на теб.
— Поздравления, сър.
— Продаде ми чудесен стик. — Остави стика, отправи се към бюрото, настани се зад него и ми посочи един стол.
— Имаш ли нещо предвид за следващата неделя? Какво ще кажеш за една игра с мен? Бих искал да чуя мнението ти за близките ми удари. Е, какво ще кажеш?
Едва можах да повярвам на ушите си: да играя голф с Фаръл Бранигън!
— Би било чудесно, сър.
— Окей. Жена ми иска да съм вкъщи за обяд. Какво ще речеш да се срещнем в клуба в осем. Добре ли е?
— Да, сър.
— Тази сутрин говорих с твоя декан. Защо, по дяволите, си губиш времето като сервизен техник? Ако се вярва на думите му, ти си първокласен компютърен и електронен инженер — най-добрият студент, който някога е имал.
— Баща ми искаше да постъпя в „Б. Е. и Е.“. Той си имаше теория, че е по-добре да си голяма риба в малко езеро, отколкото малка риба в голямо езеро. Баща ми почина преди няколко месеца. Сега кроя планове. Получих предложение от „Ай Би Ем“.
— На колко години си?
— На двайсет и седем.
— Колко печелиш?
Казах му.
— Забрави за „Ай Би Ем“ — рече. — С твоите умения, синко, съвсем погрешно направляваш бъдещата си кариера, но няма значение. Аз ще оправя това. — Той спря, за да запали пура, след това продължи: — Знаеш ли какво, Лари, когато човек е с моето положение, забавно е да си играе на Господ. От време на време го правя, когато някой е направил нещо за мен. Досега не съм допускал грешка, не мисля, че ще допусна и с теб. Чувал ли си някога за Шарнвил?
— Да, сър. — Сърцето ми започна да барабани. — Той е разрастващ се град на половината път за Фриско1.
— Правилно. В момента откриваме там банка. Тази банка ще има голямо бъдеще, тъй като след някоя друга година Шарнвил ще се появи на картата като значителен град. Искам последната дума на компютрите, последната дума на бизнес пултовете и калкулаторите, които могат да се купят с пари. Мислиш ли, че ще успееш да оборудваш банката?
Сега сърцето ми блъскаше в ребрата.
— Да, сър — отвърнах, като се опитвах гласът ми да звучи спокойно.
Той кимна.
— Ще ти дам възможност да свършиш тази работа. Разполагаш с малко време. До шест месеца банката трябва да бъде отворена. Оставям ти три седмици да ми представиш предложения и изчисления. Ако не отговарят на това, което искам, ще опитам другаде. Какво ще кажеш?
— Съгласен съм, сър.
Той пъхна едър палец в контактния бутон и секретарката му се появи.