Те ме изслушаха и когато свърших, Ф. Б. кимна, дари ме с широка усмивка и рече, че ще ми съобщят решението си.
Докато напусках съвета, чух дрезгавия му глас да казва: „Най-сигурната банка в света. По дяволите! Каква реклама!“.
Три дни по-късно Диксън ми се обади и узнах, че имам зелена светлина.
— Изглежда, си им направил голямо впечатление, Лари. Очаровани са. Ще има реклами по цял свят. Най-сигурната банка в света! Ф. Б. отбелязва точка. — Замълча за миг, след което продължи: — Осъзнаваш ли какво значи това, а? Ф. Б. планира да открие нови клонове и ти автоматично ще поемеш работите по оборудването и по охранителните им системи, а аз ще поема построяването им. Запознах се със сметките. Твоята комисиона…
— Вече съм я изчислил — отвърнах.
— Какво ще кажеш да поговорим за всичко това, Лари. Ти и аз можем да работим заедно. И аз имам пари.
Така че поговорихме. Разбрахме се да станем партньори, но преди да предприемем каквото и да било, отидохме при Бранигън и му изложихме намерението си. Идеята му хареса и ни даде благословията си с множество пожелания. Каза, че ще ни помогне да пробием в бизнеса. Така основахме фирма, наречена „Бетър Електроникс Корпорейшън“2, и решихме да установим главното си седалище в Шарнвил. Наехме малък офис. Работехме по цял ден и през половината от нощта. Наехме и малоброен персонал от специалисти.
Шест месеца по-късно „Най-сигурната банка в света“ отвори вратите си шумно, благодарение на световната преса и телевизионните камери, които предаваха от мястото на събитието пристигането на важни личности. Президентът на Съединените американски щати се появи за десетина минути, кацайки на покрива на банката с хеликоптер. Всичко беше, както трябва. Ф. Б. и неговите директори бяха щастливи.
След това събитие Шарнвил бързо се разрасна. Аз бях в този град, за да доставям оборудването и съоръженията за сигурност, а Диксън — за да строи. Преместихме се в по-големи офиси. Името на Фаръл Бранигън ни осигуряваше зелена светлина и все повече и повече индустриални корпорации отваряха врати в Шарнвил. Техният девиз беше „Което е достатъчно добро за Ф. Б., е достатъчно добро и за нас“. Държахме в ръцете си целия бизнес, а такъв имаше в изобилие.
И така в началото на четвъртата година се преместихме в още по-големи офиси и при нас работеха вече петдесет души. Бяхме станали големи риби в голямо езеро. Въпреки това аз работех по девет часа дневно в офиса, а си носех работа и в апартамента. Запазих неделите си свободни за голфа. Записах се в местния клуб и всяка първа неделя от месеца Бранигън пристигаше, за да играем заедно. Не ми представляваше трудност да намеря партньор за останалите недели. Всички в клуба бяха приятелски настроени към мен, а това, че играех голф с Бранигън, ме поставяше на определено социално равнище.
Но семената на нещастието, посети в онази юнска неделя преди четири години, бяха покълнали и докато аз бях жънал успех, кълновете им бяха пораснали бързо, за да родят кошмара на изнудване и убийства.
През тази юнска неделя утринта беше пак така гореща, но дяволският плод беше узрял, за да бъде откъснат. Тъкмо се канех да тръгвам за игрището, когато Бранигън ми се обади, за да ми съобщи, че колата му се е повредила.
— Един бог знае какво му стана на това дяволско нещо, не иска да потегли. Позвъних в гаража, но днес е неделя. Докато дойде някой, ще стане много късно.
Въпреки всичко реших да играя голф и да заложа на късмета си в намирането на партньор. Пристигнах малко преди 8:15 и попитах собственика без особена надежда дали има някой желаещ да играе.
— Една млада лейди търси партньор, г-н Лукас. Не е от членовете, но внимавайте! — Той се ухили. — Като я гледам, изглежда ми добър играч.
Така се запознах с Гленда Марш: висока, стройна, червенокоса жена с големи зелени очи, чиято личност като че ли беше цялата наелектризирана. Направи ми огромно впечатление, докато се представях.
— Я виж ти! — възкликна тя, като се здрависа с мен: добро, силно ръкостискане. — Точно щях да ви се обаждам утре. — И продължи да обяснява, че е фотограф на свободна практика и че е в града, за да направи фоторепортаж за Шарнвил. — Чух, че сте голям специалист по електроника, и се надявам да ви снимам, а също и вашата фирма.
Поласкан бях, когато ми обясни, че е изпратена от „Ди Инвестър“, голям финансов месечник с огромен тираж.
Тъй като си спомних, че имам натоварена програма за следващия ден, казах й, че ще се радвам да се видим, ако може да дойде в офиса ми в 18:00. Тя отговори, че ще дойде.