И съвсем накратко обясни на инспектора с какви факти разполагаме по отношение на писмото и шифъра. Макдоналд седеше, опрял брадичка на ръцете си, със свъсени гъсти русоляви вежди.
— Каня се да отида в Бърлстоун — започна той. — Дойдох да ви попитам дали не желаете да ме придружите с вашия приятел. Но от думите ви разбирам, че може би ще свършите по-добра работа в Лондон.
— Не съм на същото мнение — каза Холмс.
— Дявол да го вземе, господин Холмс! — извика инспекторът. — След ден-два вестниците ще са пълни с Бърлстоунската загадка, но нима това ще е загадка, щом има човек в Лондон, който е предсказал престъплението още преди да бъде извършено? Трябва само да се доберем до подателя и останалото ще последва от само себе си.
— Несъмнено, господин Мак. Но как възнамерявате да стигнете до така наречения Порлок?
Макдоналд обърна писмото, което Холмс му бе подал.
— Клеймото е от Камбъруел. Това не ни помага много. Казвате, че Порлок е псевдоним. Май няма за какво да се захванем. Не споменахте ли, че сте му изпращали пари?
— Да, на два пъти.
— А как?
— В банкноти до пощата в Камбъруел.
Направихте ли си труда да проверите кой ги прибира?
— Не.
Инспекторът, изглежда, се изненада, стори му се невероятно.
— А защо?
— Защото винаги държа на думата си. Когато ми писа за пръв път, му обещах, че няма да правя опити да го издирвам.
— Смятате ли, че зад него стои някой?
— Сигурен съм.
— Имате предвид професора, чието име споменахте?
— Именно!
Инспектор Макдоналд се усмихна, а единият му клепач потрепна, когато ме погледна.
— Няма да крия от вас, господин Холмс, в детективския отдел на полицията се смята, че по отношение на този професор сте прекалено чувствителен. Самият аз направих известни проучвания. Професор Мориарти изглежда много почтен, ерудиран и талантлив човек.
— Радвам се, че оценявате по достойнство таланта му.
— Е, как да не го оценя! След като научих мнението ви, се постарах да се срещна с него. Разговаряхме за затъмненията. Не ми е ясно как стигнахме до тази тема, но професорът имаше фенер с отражател и глобус, така че мигом обясни явлението. Даде ми да прочета една книга. Не се срамувам да призная, че малко надхвърляше възможностите ми, макар да съм получил добро образование в Абърдийн. От професора би излязъл добър проповедник с това изпито лице, бяла коса и бавен говор. Когато на раздяла сложи ръка върху рамото ми, все едно беше баща, който благославя сина си, преди да го пусне в студения жесток свят.
Холмс се засмя, потри ръце и каза:
— Забележително! Забележително! А сега искам да ви попитам, драги Макдоналд, дали това приятно и вълнуващо събеседване е станало, както предполагам, в кабинета на професора?
— Да, там бяхме.
— Хубава стая, нали?
— Много хубава, направо красива, господин Холмс.
— Вие седяхте пред писалището му, нали?
— Точно така.
— Слънцето светеше в очите ви, а неговото лице беше в сянка, нали?
— Беше вечер, но, доколкото си спомням, лампата бе обърната към мен.
— Естествено. А забелязахте ли една картина над главата на професора?
— Малко неща убягват от погледа ми, господин Холмс. Може би съм се научил от вас. Да, видях тази картина, изобразява млада жена, подпряла главата си с ръце. Сякаш поглежда крадешком към зрителя.
— Художникът е Жан Батист Грьоз.
Инспекторът се постара да се престори на заинтригуван.
— Жан Батист Грьоз — продължи Холмс, като сключи пръсти и се облегна назад — е френски художник, чийто силен период е от 1750 до 1800 година. Разбира се, имам предвид професионалната му кариера. Днешната критика изцяло потвърждава високото мнение на съвременниците му за него.
По погледа на инспектора си личеше, че не може да се съсредоточи.
— А не е ли по-добре… — започна той.
— Тъкмо това правим — прекъсна го Холмс. — Всичко, което казвам, има много пряко и жизненоважно отношение към онова, което вие нарекохте Бърлстоунската загадка. В известен смисъл дори може да се приеме, че е нейната сърцевина.
Макдоналд се поусмихна и ме погледна умоляващо.
— Вашата мисъл е малко бърза за мен, господин Холмс. Изпускате по някой и друг момент и аз не мога да свържа останалото. За Бога, какво общо има между този някогашен художник и произшествието в Бърлстоун?
— Натрупването на знания е от полза за детективите — подхвърли Холмс. — Дори нещо тривиално, като факта, че през 1865 година на разпродажбата в Порталис картината на Грьоз, озаглавена „La Jeune Fille a l’Agneau6“, е била оценена на милион и двеста хиляди франка, значи за над четирийсет хиляди лири, може да наведе човек на определени размисли.