— Никога няма да я напуснете по мое желание.
— Значи ще може да живее близо до нас?
— Не близо до нас, а с нас, само че ще има отделни стаи и прислужница — това е нейното условие.
— Знаете, че тя има доход, който при начина й на живот я прави доста независима, нали?
— Да, тя ми каза това с благородна гордост, която ми напомни за един друг човек.
— Тя никога не се натрапва и клюките са й напълно чужди.
— Познавам я, Кари. Но дори ако вместо олицетворение на сдържаността и дискретността тя бе тяхната противоположност, пак не бих се боял от нея.
— И все пак тя ще ви бъде тъща, нали?
Каролайн кимна лукаво с глава, а Мур се усмихна.
— Луис и аз не сме от тези мъже, които се страхуват от тъщите си, Кари. Хората от нашите домове никога не са били и никога нима да бъдат наши врагове. Не се и съмнявам, че моята тъща ще се отнася добре с мен.
— Сигурна съм, че ще бъде така, и то без това да бие на очи. Тя не обича да заявява за себе си. А когато я видите смълчана или дори хладна, не бива да мислите, че е недоволна — просто притежава такъв маниер на поведение. Когато нещо у нея ви озадачи, оставете ме аз да ви го разтълкувам и винаги вярвайте на моето обяснение, Робърт.
— О, безусловно! Шегата настрана, аз чувствувам, че ние с нея ще си допаднем on ne peut mieux[184]. Както знаете, Хортенз е безкрайно мнителна — във френския смисъл на думата — и навярно невинаги разумна в изискванията си. И все пак, мило момиче, аз никога не съм накърнявал болезнено чувствата й, нито пък съм имал сериозно спречкване с нея през живота си.
— Така е. Вие сте изключително внимателен към нея, дори бих казала, че я глезите с обичта си. Ще бъдете внимателен и с майка ми. Вие сте истински джентълмен, Робърт, до мозъка на костите си, а когато сте у дома си, няма по-съвършен джентълмен от вас.
— Тази похвала ми харесва — тя гали слуха ми. Много съм доволен, че моята Каролайн ме възприема в такава светлина.
— Мама мисли за вас така, както и аз.
— Надявам се, че не съвсем като вас, нали?
— Тя не иска да се омъжва за вас, не бъдете суетен. Ала онзи ден ми каза: «Мила моя, мистър Мур притежава добри обноски. Той е един от малкото джентълмени сред познатите ми, които съчетават любезността с искреност.»
— «Мама» е в известен смисъл мизантроп, нали? Това едва ли е най-доброто мнение за силния пол.
— По принцип тя се въздържа от преценки на тази тема, но прави изключение за тези, които почита. Тогава са Луис, мистър Хол, а напоследък и вие. Имаше време, когато не й бяхте симпатичен — зная това, защото по-рано тя никога не говореше за вас. Но Робърт…
— Какво има пак? Какво ви хрумна сега?
— Още не сте се срещнали с чичо ми!
— Видяхме се — майка ви го повика в стаята. Той дава съгласието си, но при едно условие — ако докажа, че съм способен да издържам съпруга, тогава ще мога и да я имам. А аз съм в състояние да направя живота й много по-добър, отколкото той предполага, по-добър, отколкото бих сметнал за редно да се похваля.
— Ако забогатеете, ще правите добрини с парите си нали, Робърт?
— Ще правя. Вие ще ми покажете как. Всъщност аз имам някои собствени планове, които един ден ще обсъдим заедно край нашето домашно огнище. Осъзнах необходимостта да правиш добро и разбрах колко е глупаво да бъдеш егоист. Каролайн, виждам в бъдещето — чуйте моето предсказание. Не след дълго тази война ще свърши, а търговията вероятно ще процъфти през следващите няколко години. Може би ще възникне краткотрайно неразбирателство между Англия и Америка, но то няма да продължи дълго. Какво бихте казали, ако един ден — навярно преди още да са изминали и десет години — двамата с Луис си поделим енорията Брайърфийлд. Във всеки случай Луис със сигурност ще придобие власт и богатство; той няма да погуби способностите си — брат ми е с добро сърце, а освен това притежава и ум, чиито размери са твърде внушителни. Умът му не е от най-бързите, но пък е силен и трябва да се впрегне на работа — може да не работи светкавично, но ще работи добре. Той ще стане съдия, така казва Шърли. Тя би се заловила стремглаво за тази работа и би му помогнала да бъде удостоен колкото се може по-скоро с този висок пост стига Луис да й разреши, но той няма да го направи. Както обикновено, той няма да прояви припряност. Не ще мине и година, откакто вземе управлението на Фийлдхед в свои ръце, и цялата област ще почувствува кроткото му влияние, ще признае изпълненото му със скромност превъзходство. В Брайърфийлд има нужда от съдия — с времето хората доброволно ще го удостоят с този пост, никой няма да се противопостави на това. Не познавам човек, който да не почита бъдещата му съпруга, а постепенно всички ще започнат да харесват и него. Той е от pate[185], което всички одобряват, bon comme le pain[186] — насъщен хляб дори за най-придирчивия, добър и за детето, и за възрастния, питателен за бедния и полезен за богатия. Въпреки капризите и странностите си, хитруванията и колебанията си Шърли е сляпо влюбена в него. В един прекрасен ден хората ще го обикнат — а това е и нейното горещо желание. И не само това — всички ще го почитат, ще се съобразяват с него, ще се допитват до него, ще разчитат на него, дори твърде много. Неговият съвет винаги ще бъде разумен, помощта му винаги ще бъде безкористна. Не след дълго двамата ще бъдат затруднени, защото ще се окажат най-търсените хора в околността. Вероятно ще се наложи той да намери начин да ограничи това. Що се отнася до мен, ако сполуча да осъществя плановете си, успехът ми ще допринесе за увеличаване на дохода им — неговия и на Шърли. В състояние съм да удвоя стойността на тъкачницата им, мога да осея онази неплодородна клисура отсреща с редици от малки къщи с градинки пред тях…