Претърсването на речния бряг не можеше да се нарече ползотворно. Като цяло брегът беше чист, но гъсто обрасъл с нисък шубрак и трънливи храсти, в които бяха намерени няколко пакетчета от чипс, кутии от кока-кола, автомобилна гума, използвана някога като люлка, както и рамката на стара бебешка количка. Генерал-майор от запаса, председател на Организацията за опазване на околната среда във Фърни Басет, се представил на екипа, извършващ претърсването, и започнал да обяснява, че наемателите на общинските жилища в селото си изхвърляли боклука на непозволено място. Всяка седмица сметта била почиствана от членовете на организацията, но мястото отново било замърсявано. Никой не обръщал внимание на любезните молби да се преустанови порочната практика. И човекът настоял този проблем да бъде включен в полицейския доклад. Гордостта на селото била поставена на карта.
Все още се следяха обажданията, дошли в отговор на молбата за съдействие, отправена от полицията към широката общественост. Отсяваха се обичайните в подобни случаи позвънявания на хора, които просто искаха да привлекат внимание върху себе си, а останалото никак не бе обнадеждаващо.
Сержант Джими Агню и партньорката му полицай Мълдън, които имаха за задача да проверят миналото на Лайънъл Лорънс, бяха открили най-скучната биография, записвана някога. Роден през 1941 година в Ътоксетър, завършил най-ниското задължително ниво на обучение в гимназията по пет предмета, сред които и вероучение. После следвал теология в Свободния университет. Не е имал дори влечение към детските скаутски организации. Нищо подозрително.
Следовател Харис, определен да открие записа на анонимното обаждане от нощта на изчезването на Карлота, обясни, че в архива в Кидлингтън в неделя винаги имало недостиг на дежурни, но все пак щели да успеят да открият записа най-късно до края на деня.
Оправдаха се и опасенията на главния полицейски инспектор, че криминалистите напразно ще губят ценно време с процедурата около снемането на отпечатъци от телефонната кабина във Фърни Басет.
Барнаби с нетърпение очакваше срещата си с Вивиан Калтроп от тръста „Каритас“, отговаряща за настаняването на млади правонарушители. Отдаваше му се възможност да разговаря не просто с човек, който познаваше Карлота, но при малко повече късмет щеше да получи и сравнително безпристрастно описание на момичето.
Лайънъл Лорънс, намръщен и примигващ зад розовите си очила, беше повече от безполезен; Джекс бе озлобен, задето беше отхвърлен от Карлота. Госпожа Ледърс не одобряваше присъствието на момичето в къщата заради работодателката си; самата Ан Лорънс все още не бе имала възможност да изложи своето мнение.
Пристигнаха десет минути по-рано и Трой веднага се възползва да излезе от колата и да запали. Беше го яд и на себе си, и на проклетите цигари. Морийн още не беше разбрала, че отново е пропушил. Досега все някак смогваше да се въздържа у дома. Бърза разходка преди лягане му позволяваше да изпуши три цигари и така изтрайваше, докато излезе от къщи на следващата сутрин. Гаргареше се с вода за уста, ожесточено си миеше зъбите и дъвчеше магданоз от торба, дето си я купи в Сейнсбъри. Май успяваше да прикрие тайния си порок. Дрехите му продължаваха да вонят на никотин, но лесно го обясняваше с опушената атмосфера в тоалетните на полицейския участък.
— Хайде!
Трой изгаси цигарата и тръгна след шефа си.
— Мястото свястно ли е?
Изкачваха се по ужасно мръсни бетонни стъпала, после минаха през няколко летящи метални врати, боядисани в цвят каки. Боята беше доста олющена, а вратата вдясно бе хлътнала навътре, сякаш някой здравата я е ритнал.
— О, да. Проверихме ги. В борда на тръста според документите членува окръжен съдия, известен с интереса си към възстановяване правата на бивши престъпници, плюс двама души от „Хауърд Лийг“9, както и нашият Лайънъл. Парите им идват от няколко безукорни филантропски източника и малка част — от правителството.
В дъното на мрачен коридор голям бял надпис възвестяваше, че са стигнали до „Канцелария“-та. Буквите бяха изписани много грижливо, украсени тук-там с къдрави растителни мотиви и оградени с ярко оцветена рамка от красиви цветя. Всичко бе изобразено на картон, пъхнат в прозрачен найлонов плик, забоден с кабарче на вратата.
Зад вратата откриха слабичко момиче, което изглеждаше така, сякаш още не е дорасло да излиза да играе само навън, какво остава да работи в канцелария. Косата й бе като перушина на канарче, на веждите й висяха сребърни халки, гласът й напомняше на птиче чуруликане, но белязан от специфичния говор, характерен за работническата класа от източната част на Лондон.