— Фамилия?
— Уокър. — Тя се вгледа в двамата полицаи. — Какво е направила пак Карлота?
— Добре ли я познавахте? — попита Барнаби и се наведе напред с обичайното си приятелско изражение.
— Добре се разбирахме, въпреки всичко.
— Въпреки кое?
— Не бяхме от една черга. Аз ходех в държавно училище, а тя — в лъскаво частно даскало в Лейк Дистрикт. Както го описваше, все едно се разхождам из най-богаташката улица на Лондон.
— А не ви ли е минавало през ум, че може да си е измисляла всичко?
— О, да. Беше ужасна лъжкиня, само дето му викаше въображение. Все казваше: „Можеш да си се представяш каквато си поискаш, Тан.“ Пък аз й виках: „Слез на земята, Лоти.“ Щот’ кат’ спреш да си въобразяваш, виждаш, че си затънал до уши в мръсотия, нали така?
— Така е — съгласи се Трой и отново се усмихна. Просто не можеше да се въздържи. Въпреки нелепата шарения по лицето й и дрехите, прекалено секси, в нея имаше нещо невинно. Наплесканата й с гел коса сгърчеше на кичурчета, като меки бодилчета на бодливо прасенце.
— В офиса на „Каритас“ ни дадоха сведения за нейното минало.
— Къде?
— Организация, която помага на млади правонарушители. — Барнаби прочете основните моменти от бележките си. — Ще добавите нещо?
— Не мисля. Знам, че крадеше години преди да я хванат. Пуснеха ли я, право в магазина. Май се мислеше за невидима. Точно както ви казах — живееше като насън.
— Карлота говореше ли много за театър? — попита Барнаби и махна с ръце в неопределен, обхващащ всичко жест. — Актьорство, такива работи.
— Умираше си по тия щуротии. Четеше оня вестник с работите…
— „Сцената“?
— Да не четете мисли, а?
— Дъщеря ми се занимава с театър.
— Ходеше по обявите, но никъде не я огря. Май трябвало да имаш там някаква специална карта.
— От профсъюза на актьорите — каза Барнаби и си спомни вълнението и радостта на Къли, когато се сдоби с картата.
— Харчеше си всичките пари за уроци. Танци, обработка на гласа. На кого ли са му притрябвали днес такива работи? Пробваш ли го на някой от Източен Лондон, ще реши, че му говориш на китайски.
— Имате ли представа къде ходеше на уроци?
— Някъде в западната част. Ама още не сте ми казали за какво е всичко това? Лоти добре ли е?
— Не знаем — каза Трой. — Изчезнала е.
— Не съм изненадана. Беше загинала от скука в онова Фърн н’ам си к’во. Няма к’во да се прави. Старецът все дърдорел, а жена му се отнасяла с Лоти като с парцал.
Барнаби си помисли, че това не се връзва особено с образа на Ан Лорънс.
— Значи сте разговаряли с нея?
— Обаждаше се от време на време.
Барнаби хвърли бърз поглед наоколо.
— Долу в антрето има телефон с монети.
— И не се е връщала тук?
Таня поклати глава:
— Щях да я чуя.
— Може да сте били на работа.
— Работя само нощем. Еротични танци в клуб недалеч от Уордор Стрийт. — Таня забеляза промяната в изражението на Трой и възмутена добави: — Няма нищо подобно. Дори не им е разрешено да те докосват.
— А гости? Идваха ли гости при Карлота?
— Предполагам, че имате предвид мъже.
— Не е задължително. Искаме да се свържем с някой, който я е познавал.
— Е, отговорът е „не“. Много излизаше, но в апартамента й не идваше никой.
— Кой живее сега там?
— Никой. Плаща се три месеца предварително, та още не е даден на нов наемател.
— Имате ли ключ за там?
Тя отново поклати глава.
— Но мога да ви дам телефона на хазяина.
Докато Трой го записваше, Барнаби отиде до прозореца. Изгледът към задната страна беше почти толкова угнетителен, колкото и към предната. Бетонни дворчета или тесни квадратни пространства спечена пръст, която почти не се виждаше от разхвърлените боклуци. Имаше и ръждясала аварийна стълба, на която трудно би могъл да повериш живота си. Инспекторът се обърна отново към стаята и попита Таня за хората от долния етаж.
— Бенсън е поклонник на някаква религиозна група от Ямайка, повечето време е в „Пекам“10 заедно с приятелката си и бебето. Чарли е портиер в „Севън Дайълс“, но и двамата се нанесоха, след като Карлота замина, та не знаят нищо за нея.
10
Организация, която помага на хора с недъзи или други проблеми да си намерят работа. — Б.пр.