58 за семейството завинаги! Да, да, представям си всичко ясно: една сутрин се събуждам, прикован към тоалетната чиния в ада, заедно с всички, които са си падали по фльорците в света — штаркес59 би казал дяволът, докато ни раздава нови, чисто бели ризи, модни вратовръзки и ни пробва елегантни копринени костюми. „Истински свалячи, баровци с дългокраките си жени, добре дошли. Вие свършихте добра работа в живота, момчета. Наистина сте се отличили. Браво! Особено ти — повдига вежда иронично към мен — Ти, който си влязъл в гимназията на дванайсет години, които беше пратеник в света от еврейската общност на Нюарк…“ Аха, знаех си, това не е дяволът в истинския смисъл, това е дебелият Уоршоу. Моят решителен и надут духовен водач! Оня със страхотната дикция и дъх на „Пал Мал“! У-ва-жа-ва-ният равин! Говоря за моя бар мицва, стоя срамежливо до него, пия причастието като сос, без да имам особено желание да бъда посветен. Алекзандър Портной онова, и да ви призная истината, дето говори на срички и превръща малките думи в големи, а големите в цели изречения, само по себе си, откровено казано, това не ме тормози повече от обикновено. О, слънчевата утрин бавно изтича, докато той изброява моите добродетели и постижения пред събраните роднини и приятели сричка по сричка. Изложи го пред тях, Уоршоу, надуй ми Платната, не бързай за моя сметка, моля те. Аз съм млад, целият ден е пред мен, ако е необходимо… Предан син, любещ брат, чудесен ученик, жаден читател на вестници (посветен във всички текущи събития, знае имената на всички членове на Върховния съд и на Кабинета, както и на водачите на мнозинството и малцинството в двете камари на Конгреса и имената на председателите на по-важните комисии в Конгреса), влязъл в гимназията в Уикуейк на дванайсетгодишна възраст и с коефициент на интелигентност 158, сто петдесет и о-сем!, а сега казва той на онемялото и светнало от радост множество, чието обожание чувствам по себе си като че ме опипва и обхваща, сякаш съм на олтара — е, няма да бъда хич изненадан, ако след като той свърши, те ме грабнат и ме понесат из синагогата като самия Тора60 да ме разнасят тържествено по пътеките, докато вярващите се борят да докоснат с устни някоя част от новия ми костюм, а пък старите хора се бутат напред да докачат с талисите61 си бляскавите ми лондонски чепици. „Пуснете ме да мина. Нека да го пипна!“ И когато съм всепризнат от света, те ще казват на децата си: „Да, аз бях там, присъствах на бар мицва на Върховния съдия Портной!“ — „посланика“, казва равинът Уоршоу, „… сега наш извънреден посланик…“ Само че мелодията се променя! И то как! „Сега — казва ми той — с манталитета на сводник! С човешките добродетели на коняр! Какво са за него висотите на човешката история? Да влезе в ресторант с дългокрако курве подръка? Една лесна жена само по чорапогащник!“ „Ох, моля ви, Уважавани, вече съм голямо момче, може да зарежете праведността. Малко е смешна на този етап на играта. Така се случи, че предпочитам красивото и сексапилното пред грозното и студеното. Така че къде е трагедията? Защо ме обличате в дрехите на бандит от Лас Вегас? Защо ме приковавате завинаги към тоалетната чиния? Защото обичам едно пикантно момиче?“ „Обичаш? Ти! Позор за теб! Самовлюбен бойчик, така го наричам. С главно «САМО»! Сърцето ти е празен хладилник! Кръвта ти тече на бучки! Чудя се как не дрънчиш, като вървиш? Така нареченото пикантно момиче — бас държа, че е пикантно! — е едно голямо и тлъсто перо в украсата на патката ти и това е единственото й предназначение, Алекзандър Портной! Какво стана с обещанието ти? Отвратително! Любов! Която се пише п о х о т! Която се пише е г о и з ъ м!“ „Но аз усетих пристъпи на чувство в ресторанта…“ „Да, сигурно! Само че в ташаците!“ „Не!“ „Не, ама да! Това е единственото място, където си усетил пристъпи на чувство през целия си живот! Ревльо! Торба такава, пълна със злоба! Ти си се привързал дълбоко към себе си още в първи клас, пази боже!“ „Не е вярно!“ „Вярно е! Вярно е! Това е голата истина, приятелче! Не даваш и пет пари за страданията на човечеството! Това е параван, друже, и не се самозалъгвай! Вижте, обръщаш се ти към своите братя! Вижте къде си ръгам пръчката, вижте кого чукам — манекенка с десетметрово бедро! Аз получавам без пари това, за което другите дават по триста долара! Нима това не е триумф на хуманност! Не се прави, че триста долара не те гъделичкат — просто не е така! И какво ще речеш за това, което обичаш, Портной!“ „Моля ви, не четете ли. «Ню Йорк Таймс»? Прекарал съм целия си съзнателен живот да се боря за правата на беззащитните! Пет години съм работил в Американския съюз за граждански свободи, борейки се за доброто фактически безплатно. А преди това в комисията към Конгреса! Можех да натрупам два-три пъти повече пари, ако бях на частна практика, но не го направих! Сега съм избран — не четете ли вестниците? — за Пълномощник на кмета по социалните въпроси! Подготвям специален доклад за търговията със сгради…“ „Таратанци! Пълномощник на Путка, това си ти! Пълномощник по социалните въпроси! Маестро по ръкоделието! Ти, случай на забавено развитие! Всичко е суета, Портной, но ти държиш първенството! Сто петдесет и осем точки в теста за интелигентност и всичко на боклука! Много добра работа свърши това, че взе два класа наведнъж, глупако!“ „Какво?“ „И баща ти те изпрати да му харчиш парите в колежа Антиох — което той едва си позволяваше! Всичко е грешка на родителите ти, нали Алекс? Всичко лошо за направили те, а което е добро, си постигнал сам! Невежа! Как нямаш сърце! Защо те приковавам към тоалетната чиния? Ще ти кажа защо: поетична правда! Така че можеш да си опъваш малкия Иванчо до края на света! Блъскай си скъпоценното хуйче ad infinitum. Хайде, почвай пълномощнико! Така и така животът ти е отдаден единствено за това! На миризливия ти вонящ путц!“
вернуться
Ритуална наметка, използувана при обреди (идиш). — Б.р.