Пристигам, облечен със смокинг, а тя още е под душа. Вратата е отключена, очевидно за да мога да вляза, без да я безпокоя. Тя живее на последния етаж на голяма модерна сграда на Източна Осемдесета и се ядосвам, като си помисля, че всеки, който случайно минава по коридора, може да влезе като мен. Предупреждавам я за това през завесата, на банята. Допира до бузата ми малкото си мокро лице:
— Безсмислено е. Всичките ми пари са в банката.
— Това не е отговор — оттеглям се във всекидневната, като се опитвам да потисна раздразнението си. Забелязвам лист хартия върху масичката. Дали пък не е идвало някакво дете? Не, не, просто за пръв път съм изправен пред образец с почерка на Маймуната. Бележка за чистачката. Въпреки че на пръв поглед ми се струва, че трябва да е от чистачката.
Трябва? Защо „трябва“? Защото тя е „моя“?
скапа Вила ласни подъ и банята многу та моля и не зъбряй прузорците мери джейн.
Предпочитам три пъти изречението и както става с някои текстове, всяко четене разкрива нови тънкости на изречението и мисълта, всяко четене носи горести, които ще ми се лепнат на задника. Защо трябва да позволявам на тази „сериозна“ връзка да набира повече инерция? Къде ми е бил умът във Върмонт? О, това „у“ на края на „многу“ — това издава съзнание с размерите на филмов павилион! Ами „зъбряй“! Точно както една проститутка би сгрешила тази дума! Но има нещо в осакатяването на „скъпа“, тези две срички на нежна привързаност, които се превръщат в пет третокласни букви и ме смайват с безнадеждния си драматизъм. Колко неестествена може да бъде една връзка! Тази жена е необразоваема и не подлежи на рекламация! За разлика от нейното, моето детство е преминало в интелектуални среди. Каква ли работа можем да имаме ние двамата заедно? Маймунска работа! Срам за майстора!
Телефонните разговори например не мога да ги понасям! Колко по детски чаровна беше, когато ме предупреди, че ще ми се обажда често, много често — и за моя изненада започна да го прави! Аз съм в службата си, бедните родители на едно психично болно дете ми обясняват как техният наследник е систематично морен от глад в една градска болница. Бяха дошли при нас с болката си, а не в Управлението на болниците, защото някакъв блестящ адвокат от Бронкс им обяснил, че детето им очевидно е жертва на дискриминация. Но след разговор по телефона с главния психиатър на болницата разбирам, че детето отказва да погълне каквато и да е храна. Поема я, държи я в устата си с часове, но не желае да преглъща. И сега трябва да обясня на тези хора, че нито тяхното дете, нито те са преследвани по начина или поради причината, в която вярват. Отговорът ми им изглежда лицемерен. На мен самия ми звучи лицемерен. Мисля си: „Щеше да гълта, ако имаше майка като моята“, а междувременно изразявам съчувствие към затрудненията им. Но сега те отказват да напуснат кабинета ми, докато не видят „Кмета“, както преди това са отказали да напуснат салона на хората от Социални грижи, преди да видят „Пълномощника“. Бащата казва, че ще ме уволни, мен и всички други, които са виновни за унищожаването чрез глад на едно безпомощно малко дете просто защото е пуерториканче! Es contrario a la ley discriminar contra cualquier persona62 — цитира ми той двуезичния наръчник на Социални грижи, който аз съм съставил! В този момент звъни телефонът. Пуерториканецът ми крещи на испански, мама ми се заканва с нож някъде из детството ми, а секретарката ми съобщава, че госпожица Рийд би желала да говори с мен. За трети път днес.