— Липсваш ми, Арнолд — шепне Маймуната.
— Съжалявам, но точно сега съм зает.
— Толкова, толкова те обичам.
— Чудесно, мога ли да говоря с теб по-късно по тоя въпрос?
— Как бих искала дългата ти гладка краставица да се плъзне в мен…
— Дочуване засега!
Какви други недостатъци има, тъй и тъй сме се захванали с нея? Мърда си устните, когато чете. Дреболия? Така ли мислите? Понякога да сте седели на масата срещу жена, с която уж имате сериозна връзка — човек на двайсет и девет години, която мърда устни, докато чете програмата на кината и търси филм, на който да отидете. Знам кои филми дават, преди още да ми е казала — чета го по устните й. А книгите, които й донасям — мъкне ги със себе си в огромната си чанта — да чете? Не! По-скоро, за да впечатли някой педал-фотограф или минувачите по улицата, непознатите, с многостранните си интереси! Погледнете го това момиче със страхотния задник — носи книга! С истински текст в нея! На другия ден след като се върнахме от Върмонт, аз й купих един екземпляр от „Нека сега възхвалим знаменитите мъже“63, написах на една картичка „За страхотното момиче“ и накарах да ми опаковат книгата като за подарък.
— Ще ми казваш кои книги да чета, нали? — това бе затрогващата молба, която отправи към мен вечерта, когато се върнахме в града. — Защото нима трябва да бъда тъпа, ако, както ти казваш, съм толкова интелигентна?
И така, ето й Ейджи за начало и фотографиите на Уокър Еванс като помагало: книга, която да й говори за младежките й години, да разшири перспективата на произхода й (произход, от който, разбира се, много повече би се възхищавал един ляво настроен млад евреин, отколкото едно пролетарско момиче като нея). Колко усърдно съставях този списък с книги! Как само щях да й подобря съзнанието! След Ейджи, „Динамит“ на Адамик, моя собствен пожълтял екземпляр от колежа; представях си как ще се възползува от моите колежански подчертавания, как ще започне да прави разлика между значимото и несъщественото, обобщението и илюстрацията, и т.н. По-нататък я чакаше една книга, толкова просто написана, че надявах се, и без да я притискам да намери сили да прочете не само главните, които й препоръчвам, тези, които се докосват пряко до миналото й (поне така си въобразявах) — насилие във въгледобивните райони, което започва с Моли Макгайърс, главата за Уоблийс, — но и цялата история на жестокостите и терора, упражняван от и върху американската работническа класа, от която тя произхождаше. Чела ли е някога книга, озаглавена „САЩ“? Мортимър Спърд: „Ъъ, хич не съм чел нищо, мистър Бъргън“. Така че й купих Дос Пасос в издание на „Модърн Лайбръри“ с твърди корици. Простичко, мислех, нека бъде простичко, но образователно, възвисяващо и сигурен съм, ще стигнеш призрачната цел. Текстовете? „Душата на черните“ на У.Е.Б. Дю Боа. „Гроздовете на гнева“ от Стайнбек. „Американската трагедия“ от Теодор Драйзер. Една книга на Шъруд Андерсън, която ми харесва: „Бедният бял“ (мислех, че заглавието ще възбуди интереса й). „Записки на един син на Америка“ на Болдуин. Как се нарича курсът от лекции? О, може би „Унизените малцинства — увод“ на професор Портной. „История и функция на омразата в Америка“. Целта? Да спаси тъпата шикса, да я освободи от невежеството на нейната раса, да направи тази дъщеря на безсърдечен потисник образована по въпроса на страданието и потисничеството, да я научи на състрадание, да страда поне малко за мъката по света. Разбрахте ли? Идеалната двойка: тя да ми възвърне самочувствието, а аз да направя от нея човек.
Къде съм аз? В смокинг. Напълно цивилизован във вечерния си костюм, а „скапа вила“ още пари в ръцете ми, когато Маймуната се появява в рокля, купена специално за случая. Какъв случай? Къде си мисли тя, че отиваме, да се снимаме в някой мръсен филм ли? Докторе, та тази рокля едва покрива задника й! Ушита е от ламе и закрива само най-горната част на чорапогащника й с цвят на кожата! И като връх на това скромно облекло на главата й стои перука сякаш по образец на Малкото сираче Ани64 — ореол от черни спирали, подобни на тирбушони, изпод които се подава глупавото й изрисувано лице. Колко малка и подла изглежда устата й така! Тя наистина е от Западна Вирджиния. Миньорска щерка сред неоновите светлини на града! „И така ли ще дойде с мен у Кмета? Облечена като стриптийзьорка? Боже, и пише «скъпа» с «а»! И не е прочела и две страници от книгата на Ейджи за цяла седмица! Дали поне е погледнала снимките? Съмнявам се! О, грешка — мисля си аз, като напъхвам бележката в джоба си за спомен, утре могат да ми я отпечатат върху метална плака за двайсет и пет цента, — грешка! Това е някоя, която съм свалил на улицата! Която ми духа още преди да ми е научила името! Която по-рано си е продавала задника в Лас Вегас, ако не и другаде! Само я погледнете — първа проститутка! Мацката на Пълномощника по социалните въпроси! Нима живея в някакъв сън? Да бъдеш с такава персона е крайно сбъркано! Без-смис-ле-но! Загуба на енергия, воля и време!“
63
Известна книга за живота в Алабама по време на Депресията, с поетичен текст от Джеймс Ейджи и художествени снимки от Уокър Еванс. — Б.р.