Аз бях в състава на подкомисията, която се занимаваше със скандалите на една забавна рубрика в телевизията. Чудесно дело за кабинетен социалист като мен: търговска измама от национален мащаб, експлоатация на невинната публика, изпипани масови интриги — с две думи, добрата стара капиталистическа алчност. И като добавка — онзи шарлатанин Ван Дорен. Такова възпитание, интелект, обноски, чаровност на гимназист — супер УОСП, нали? А излиза, че е мошеник! А ти какво знаеш за това, езическа Америко? Супергой? Говно! Краде пари! Алчен за пари! Ламти за пари и ще направи всичко за тях! Бог да ме прости, почти толкова лоши, колкото евреите — лицемерни Уоспи такива!
Да, аз бях един щастлив юдей в центъра на Вашингтон, с малка собствена групичка, която усърдно взривяваше честността и почтеността на Шарлатана, а в същото време станах любовник на тази красива янки, чиито предци са слезли на тези брегове още през седемнадесети век. Явление, известно като „Да мразиш един гой и в същото време да лижеш една друга от тях“.
Защо ли не се ожених за това красиво и очарователно момиче? Спомням си я в галерията — бледа и чаровна и морскосин костюм със златни копчета, — гледа с такава гордост, с такава любов, когато един следобед, на първия си публичен кръстосан разпит, който проведох, успях да сгащя един много хлъзгав рекламен агент от телевизията… Ах, аз наистина бях доста впечатляващ, за пръв път в действие: хладнокръвен, блестящ, целеустремен, усещащ и най-малкото колебание — едва двайсет и шест годишен. О, да, когато държа в ръцете си моралните козове, пазете се, мошеници такива! Не съм човек, когото можете да подмятате насам-натам, щом знам хиляда процента, че съм прав.
Защо не се ожених за това момиче? Първо, поради надутия училищен жаргон, който използуваше. Не го понасях. „Повърнено“ вместо повръщано, „панса“ вместо пансиона, „цвиля“ вместо смея се, „фенер“ вместо глава, „фарове“ вместо очи. О, и „божествено“. (Това, на което Мери Джейн Рийд викаше „жестоко“ — все трябва да ги уча тия момичета как да говорят правилно, с моя речник от петстотин думи, научен в Ню Джърси.) После идваха прякорите на приятелите й, а и самите приятели! Пудела, Пипето и Перката, Скаридата, Жестокия, Смотания, Валяка, Битовия и Бабата — звучаха сякаш е била съученичка с Доналд Патока и всичките му роднини. Но моят жаргон също доста я дразнеше. Първия път, когато казах „шиба“ в нейно присъствие (и в присъствието на приятелката й Пипето, облечена с груба жилетка и жабо и загоряла като индианец от прекалено много игра по кортовете на клуба Чеви Чейс), по лицето на Наследницата на първите заселници се появи такъв израз, сякаш току-що съм жигосал тия четири букви на челото й. „Защо?“, попита тя жално, веднага след като останахме сами, защо трябва да бъда толкова „непривлекателен“? Какво удоволствие може да ми достави да се държа така „невъзпитано“? Какво, за бога, съм „доказвал“? Защо трябваше да се държиш така гадно? Никой не те е предизвиквал. „Гадно“ тук дебютира вместо „неприемливо“.
В леглото? Никаква фантазия, никаква акробатика или изяви на дързост и умение; както се чукахме за пръв път, така си и продължихме. Аз нападам, тя се предава и върху масивното махагоново легло (семейна реликва) се разпалва значителна жар. Единственото ни допълнително удоволствие беше огледалната от горе до долу врата на банята. Изправени пред него, залепени един до друг, й шепнех: „Виж, Сара, виж!“ Отначало тя се срамуваше и оставяше гледането само на мен, отначало бе скромна и се съгласяваше само защото аз го исках, но с времето разви нещо като страст към огледалото, също като мен, и следеше отражението на нашето сношаване с определен нарастващ интерес, който се виждаше в погледа й. Виждаше ли това, което виждах аз? Дами и господа, с черното окосмяване, тегло сто и седемдесет фунта, половината от които още несмляна халва и пастърма, шнотцът70 Алекзандър Портной от Нюарк, щата Ню Джърси! А русата вълна, с елегантните гладки крайници й нежното женско лице от Ботичели всеизвестната доставчица на обществен отдих и култура тук, в Медисън Скуеър Гардън, сто и петнадесет фунта от републиканската изисканост и най-дръзките гръдни зърна в цяла Нова Англия — Сара Абът Молсби от Ню Канаан, щата Кънектикът!
Това, което казвам, докторе, е, че си пъхам кура не толкова в самите тези мадами, колкото в техния произход — като че ли чрез шибането ще открия Америка. Ще покоря Америка, може би това е по-точното. Колумб, капитан Смит, губернаторът Уинтрош, генерал Уошингтон — и сега Портной. Като че ли явно съдбата ми е да прелъстя, по едно момиче от всеки един от четиридесет и осемте щата. Що се отнася до жените от Аляска и Хаваите, то наистина нямам никакви амбиции в тези посоки, нямам сметки за уреждане, нито пък купони за употреба или желания, които да удовлетворявам — какви са ми те на мене, шепата ескимоски и ориенталки? Не, аз съм дете на четирийсетте на радиото и Втората световна война и за мен осем отбора правят една лига, а четиридесет и осем щата — една страна. Знам пълните текстове на Флотския химн и на Химна на минохвъргачите, и на песента на военновъздушните сили. Знам думите на песента на флотската авиация: „Вдигни въздушни котви, / ще плуваме в небето, / ще плуваме напето…“ Мога да ти изпея дори песента на понтонниците: Хайде, кажи и какви войски си служил, Шпилфогел, и аз ще ти изпея твоята песен! Моля те, разреши ми — аз си плащам с парите! Спомням си, бяхме постлали палтата си и седяхме върху циментовия под на коридорите в мазето на училището, облегнати на дебелите стени, и пеехме в хор, за да запазим бойния си дух, докато прозвучеше сигналът за отбой: „Слави Бога и подай гранатата.“ Пилотът каза „отдай му дължимото, защото синът на мерача е то-о-о-й!“ Само ми я кажи и ако възхвалява звездното знаме, знам я дума по дума! Да, докторе, аз съм дете на учебните тревоги и си спомням Корехидор и „Кавалкадата на Америка“, и флага, ветреещ се на пръта, побит и наклонен сърцераздирателно на Иво Джима71. Колин Кели падна като огнен метеор, когато бях осемгодишен, а Хирошима запуши като прахан една седмица след като бях навършил дванайсет. И това беше основата на детството ми. Четири години на омраза към Хитлер, Тойо и Мусолини и любов към тази смела, решена на всичко република! Отдал цялото си малко еврейско сърце за нашата американска демокрация! Добре, ние спечелихме, врагът е мъртъв в малка уличка зад „Вилхелмщрасе“ и е мъртъв, защото аз се молих за това! И нека дойде това, което ме очаква. Моята войнишка равносметка — истински американски задник! Пички от Родината, ето ме! Моята тържествена клетва към путката на Съединените американски щати и републиката, която тя символизира: Девънпорт, щата Айова! Дейтън, щата Охайо! Шенектади, щата Ню Йорк и съседен Трои! Форт Майърс, щата Флорида! Ню Канаан, щата Кънектикът, Чикаго, щата Илинойс! Албърт Лий, щата Минесота! Портланд, щата Мейн! Маундсвил, щата Западна Вирджиния! Скъпа земьо на шикси цепки, за тебе пея аз!
71
Японски остров, арена на ожесточена битка между японските и американските войски по време на Втората световна война. — Б.р.