— От кое племе е моят червенокож брат?
— Аз съм от нумангкаките, а същевременно съм и дакота. Нумангкаки са се наричали самите мандани, а дакоти е събирателно име за всички племена на сиусите.
— Тогава си бил осиновен от дакотите, така ли?
— Моят бял брат каза истината. Брат на моята майка беше великият вожд Мато-топа16. Той бе получил това име, защото беше убил четири мечки наведнъж. Белите мъже дойдоха и ни донесоха едрата шарка. Цялото ми племе измря с изключение на малцина, които последваха преселилите се преди тях във Вечните ловни полета, когато веднъж разгневиха сиусите и бяха избити от тях. Баща ми, храбрият Ваки17, бе само ранен и по-късно го принудиха да стане син на сиусите. Тъй че аз съм дакота, но сърцето ми не е забравило моите деди, които Великият дух призова при себе си.
— Сиусите се намират сега отвъд планините. Ти защо си ги прехвърлил и си дошъл чак до тук?
— Вокаде не идва от, планините, които има предвид моят брат, а слезе от високата планина на запад и трябва да отнесе важно известие на един малък бял брат.
— И този бял брат живее тук наблизо, нали?
— Да! Откъде знае моят по-голям бял брат?
— Проследих дирята ти и видях, че си пришпорвал коня си като ездач, намиращ се близо до своята цел.
— Мислите ти са били верни. Вокаде вече щеше да бъде при целта си, но тези бледолики започнаха да го преследват. Конят му беше твърде изтощен и не успя да прескочи този поток. Рухна на земята. Вокаде беше затиснат под него и изгуби съзнание. Когато се съвзе, беше вързан с ремъци. — И скърцайки със зъби, той добави на езика на сиусите: — Те са безчестни страхливци! Девет мъже връзват един юноша, чиято душа го беше напуснала! Ако имах възможността да се бия с тях, то сега скалповете им щяха да бъдат мои.
— Дори са те били, така ли?
— Не го споменавай, защото тази дума мирише на кръв! Моят бял брат ще ми махне ремъците и тогава Вокаде ще постъпи с тях като истински мъж.
Той изрече последните думи с такава твърда увереност, че Дебелия се усмихна и попита:
— Ти не чу ли, че не мога да им заповядвам?
— О, моят бял брат не се страхува и от сто такива мъже. Всеки един от тях е вингкан18.
— Така ли мислиш? Откъде знаеш, че не се боя от тях?
— Очите и ушите на Вокаде са отворени. Често е чувал за двамата прочути бели воини, наричани Дейви Хонске и Джими Петатше19, и ги разпозна по техните фигури и начин на говорене.
Дебелият човек се накани да отговори, но Брейк се намеси:
— Чакай, човече! Не сме се пазарили така! Вярно, че ти разреших да разговаряш с негодника, но това трябва да става на английски. Няма да търпя повече непонятното ви дрънкане, защото със сигурност мога да очаквам, че заедно ще измислите някакъв план срещу нас. Впрочем за нас беше достатъчно да разберем, че този индсмън владее английски. Повече не сте ни нужни, можете да си вървите откъдето сте дошли. А не го ли сторите бързо, ще намеря начин да ви накарам да си плюете на петите!
Погледът на Джими се стрелна към Дейви и той незабелязано му даде знак, намигвайки му скришом. Но това светкавично потрепване на клепачите на окото бе напълно понятно за Дебелия. Дългия му обръщаше внимание на храстите, растящи настрани от него. Джими отправи натам кратък, но остър и изпитателен поглед и забеляза, че между клоните ниско над земята се подаваха едва-едва дулата на две двуцевки. Следователно там бяха залегнали двама души, готови за стрелба. Но какви бяха те? Приятели или врагове? Безгрижието, показвано от Дейви, го успокои. Той отговори на Брейк:
— Много искам да видя как ще ме накараш да си плюя на петите! Нямам причина, за да искам бързо да офейкам като всички вас.
— Като нас? Та от кого ли ще бягаме?
— От онези, на когото до вчера тези два коня все още са принадлежали. Разбра ли ме? — При тези думи Джими посочи към два кафяви скопени жребеца, които стояха един до друг, сякаш имаха чувство за взаимна близост.
— Какво? — извика Брейк. — За какви ни мислиш? Ние сме честни prospectors20, тръгнали на път за Айдахо, където са открити нови златни находища.
— И понеже за вашето пътуване ви липсват необходимите коне, сте ей тъй, между другото, и също толкова честни horse-pilfers21. Нас няма да ни измамите.
— Човече, кажи само още една такава дума и ще те застрелям! Всички тези коне сме ги купували и заплатили.
— Къде, почтени мой мистър Брейк?
— Още на юг, в Омаха.
— Тъй! А изглежда, оттам веднага сте се запасили с вакса за копита, а? Защото двата кафяви коня са толкова свежи, сякаш току-що са напуснали обора! Защо копитата им са намазани с черна вакса, докато другите ви кранти са изтощени и се скитат с такива занемарени чепици? Казвам ви, че кафявите жребци до вчера са имали някой друг господар и че конекрадството се наказва в Запада с красивата смърт чрез въже.