— Какъв бог? — попита все пак.
— Римски — отговори тя, — но не знам нищо повече. Майка ти не желаеше да говори за това, може би самата тя не знаеше. Но не е изненада, че един бог се е влюбил в нея. Нашето семейство е старо и той го е усетил.
— Момент — прекъсна я Франк. — Нали сме китайци? Защо му е на един римски бог да ухажва канадка от китайски произход?
Ноздрите на баба му се разшириха.
— Малко да беше понаучил за семейната история, Фай, и щеше самичък да си отговориш на въпроса. Китай и Рим не са така различни и далечни, както може би си мислиш. Нашето семейство е от провинцията Гансу — от град на име Ли-Жиен. А преди това… е, вече казах, че носим древна кръв. На принцове и на герои.
Франк продължи да я зяпа. Тя изсумтя.
— Напразно се хабя да обяснявам очевидни неща на това теле! Нищо. В лагера ще разбереш истината. Може пък баща ти да те признае за свой син. Но засега трябва да обясня за дървото. — Тя посочи към голямата каменна камина. — Малко след като се роди, до огнището се появи жена. Аз и майка ти стояхме тук, на кушетката, където седим с теб сега. Беше много мъничък, повит в синя завивка, и майка ти те люлееше на ръце.
Звучеше като мил спомен, но баба му го разправяше със сърдит тон, сякаш още тогава бе знаела, че като по-расне, Франк ще стане голямо говедо.
— И тогава жената се появи до огъня — продължи той. — Беше бяла жена, гвай по, облечена в дреха от синя коприна и със странно наметало, като направено от козя кожа.
— Козя? — повтори глуповато Франк.
— Да. И ако не чуваш, си изчисти ушите, Фай Занг! — развика се баба му. — Много съм стара, за да повтарям всичко по два пъти! Жената с наметалото от козя кожа бе богиня. Разбрах го веднага. Тя се усмихна на бебето, сиреч на теб, и каза на майка ти, при това на съвършен мандарин: „Цикълът ще се затвори с него. Той ще върне семейството ти към корените му и ще му донесе голяма чест.“
Баба му изсумтя.
— Не бих спорила с богиня, но тази вероятно не умееше да чете бъдещето добре. Както и да е, тя каза, че ще отидеш в лагер и ще възстановиш честта на името си там. Каза, че ще освободиш Танатос от ледената клопка.
— Ще освободя кой?
— Танатос! — нетърпеливо отговори баба му. — Гръцкото име на Смъртта. Сега може ли да продължа, без да ме прекъсваш? Богинята каза, че кръвта на Пилос е силна в теб по майчина линия. Каза, че ще наследиш негова дарба, но ще имаш силите и на баща си.
И така Франк внезапно се заинтересува от историята на семейството си. Отчаяно искаше да попита какво означава всичко това, какви бяха тези сили и дарби, кой или какво е Пилос, какъв бе онзи лагер и кой е баща му. Но не смееше да прекъсва баба си повече. Искаше му се тя да продължи да говори.
— Ала няма сила, която да идва даром, Фай — рече тя. — Преди богинята да изчезне, тя посочи огъня и каза: „Той ще бъде най-могъщият воин от твоя клан, най-великият. Ала парките14 определиха да бъде и най-уязвим. Животът му ще бъде ярък, ала кратък. Щом това дърво накрая на огъня изгори, синът ти ще умре!“.
Дъхът на Франк спря. Той погледна към ковчежето в скута си, към пепелта на пръста си. Историята звучеше нелепо, но въпреки това клонът му се видя зловещ — по-студен и по-тежък.
— И това е…
— Да, теленцето ми — отговори баба му, — това е същото парче дърво. Богинята изчезна и аз веднага го извадих от огъня. Оттогава го пазим.
— И ако то изгори, аз умирам?
— Не е толкова странно, колкото звучи — каза баба му. — Съдбата на хората, били те римляни или китайци, може да бъде предвидена. Понякога те могат да бъдат защитени от нея. Сега дървото е под твоя закрила. Пази го. Докато то е в безопасност, в безопасност ще си и ти.
Франк поклати глава. Искаше да възрази, да каже, че това е само една нелепа легенда. Че баба му се опитва да го сплаши, задето е счупил порцелана й.
Но очите й бяха болезнено сериозни.
Сякаш го предизвикваше: „Ако не вярваш, изгори го“.
Франк затвори ковчежето.
— Като е толкова опасно, защо не го запечатате в нещо негорящо като стомана? Защо не го поставите в трезор?
— И какво ще стане — попита баба му, — ако увием дървото с нещо друго? Няма ли да се задушиш и ти? Не знам. Майка ти не бе готова да поеме риска. Беше я страх и да се раздели с него, в случай че нещо се обърка. Една банка може да бъде обрана. Една сграда може да изгори. Странни неща стават, щом някой се опита да измами съдбата. Майка ти смяташе, че пръчката е в безопасност само ако е край нея. И така тя я пази, докато не замина на война. А после я преотстъпи на мен.