Саморазправата била заменена от съдилищата. Матроната Лукреция вероятно би се изчервила в присъствието на Брут, ако някой изрецитира епиграма на Марциал, но сигурно е имала свое копие в стаята си; за Катон пък казвали, че отива в театъра — този неприличен мюзикхол — само за да го видят как си тръгва.
Сексуалният темперамент на епохата бил буен, освободен и толерантен към доста лошото поведение, но не може да се нарече покварен или див, оргиен. Източниците за това мнение (поетите Хораций, Вергилий и Овидий, писателите Марциал, Петроний и Ювенал, историците Тацит, Светоний и Дион, а за наша изненада и Цицерон от неговите адвокатски речи и писма), използвани от съвременните учени, след които крета и недотам просветеният автор на настоящите страници, описват най-разнообразни примери на сексуална активност, но в тях не може да се открие нито едно споменаване на групов секс.
Съвременният сладострастник вероятно ще се озадачи и от факта, че римляните не проявявали интерес към женските гърди (което не може да се каже за момчешките), лесбийките и мастурбацията. Не съществува латинска дума за дилдо, а и непрекъснато самовъзстановяващото се количество роби със сигурност е направило мастурбацията ненужна.
В Рим имало нагласи и дори закони, забраняващи сексуалните ексцесии, но педерастията, проституцията, сводничеството и порнографията никога не са били смятани за престъпления. Няма регистрирани случаи на побой над съпруга, а изнасилването било повече обект на приказки и заплахи, отколкото на реално упражняване.
Роденият като свободен римлянин си съставял определен сексуален имидж на мачо, основаващ се на бога Приап1, който бил изобразяван да показва своя масивен, настанен върху огромни топки орган — оръжието си — толкова дръзко, колкото Юпитер парадира с мълниите си. Приап бил възпяван от поетите потентен говорещ фалос, който стоял в градината си (гробище за бедняци и чужденци) и заплашвал натрапниците със сърпа в едната си ръка и с далеч по-често използвания си могъщ пенис в другата. Изнасилвал жените по нормалния начин, момчетата — анално, докато мъжете били подложени на „irrumatio“.
В друго произведение, от което черпих сведения2, се изброяват 800 латински думи за полови органи и други отвърстия и вместилища, както и начините, по които биха могли да се използват — а за римския апетит нямало неизвестна или недостъпна дейност, освен може би риминг (анилингус). Римингът (който е основна тема на едно неофициално разпространявано стихотворение на покойния У. Х. Оден), за който също не мога да намеря латинска дума, бил нещо определено грубо. Не мога да повторя съвета на д-р Джонсън към младата дама да „пита майка си“, тъй като майка й също не е знаела. Отвореният (с ума, а не с устата си) хомосексуалист, знаещ японски, вероятно би могъл да е по-сведущ. В защита на тази наклонност човек може просто да цитира думите на Теренций (не на Хораций): Homo sum; humani nil a me alienum puto („Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо“).
Според г-н Адамс в английския език няма еквивалент на латинското irrumare. Това означава да чукаш някого в устата — нещо съвсем различно от фелациото и кунилингуса. Между другото за римляните пенис е неприличната трибуквена дума (Цицерон например я е избягвал); далеч по-приемливо било да се използва mentula. Irrumatio е върховното унижение, но което би могъл да бъде подложен един римлянин, а обвинението, че някой си е доставил удоволствие по този начин, било най-страшната обида, използвана от римските автори. Думата била използвана от император Август в прочутата му неприлична епиграма срещу Антоний. Първият и последният стих на Катул в защитата му на еротичната поезия са изцяло приапски — Pedicabo ego vos et irrumabo („Ще ви чукам в устата.“)
Жените не били заплашвани от подобни злоупотреби. Към тях римляните били любвеобилни, нежни, щедри, убедителни, ревниви и властни, но рядко галантни и никога — кавалери. Християнската рицарска концепция за кавалерството би озадачила римляните (вж. например отношението на Юлий Цезар към блестящия гал Верцингеторикс). За тях идеалната жена имала „кожа бяла като восък, искрящи очи, сладък дъх, бляскава тъмна или кестенява коса (в никакъв случай руса или червена), благоуханно, чувствено гъвкаво тяло и обръснат клитор, блестящ като перла“. (За да бъде идеалът пълен, тя би трябвало да е на шестнадесет.) Всички тези характеристики са подбрани от римски поети. Освен това жената би трябвало да е приятно заоблена, работлива и послушна в къщата и в леглото, трезва (римските момичета пиели само вода), да не се набива на очи и да не прекалява с грима, с грациозна осанка и да може да танцува — но не препалено добре.
1
Тази глава до голяма степен се основава на „Градината на Приап“ на Ейми Ричлин,