Нийл Геймън
Скандинавска митология
Предговор
Трудно е човек да определи кои са любимите му митове, точно както е трудно да реши коя кухня предпочита (понякога му се яде тайландска храна, понякога суши, а друг път жадува за простичките ястия, с които е израснал). Но ако трябва да избирам, това вероятно ще са скандинавските митове.
Първата ми среща с Асгард и обитателите му, беше, когато като малко момче, не повече от седемгодишен, четях за приключенията на могъщия Тор, нарисувани от американския художник на комикси Джак Кърби в историите, създадени от Кърби и Стан Лий, в които диалозите бяха развити от Лари Либер, брата на Стан Лий. Тор на Кърби беше красив и могъщ, а неговият Асгард — един огромен град от света на научната фантастика с внушителни сгради и опасни постройки. Один беше мъдър и благороден, Локи — истински пакостник, язвително създание, което носи шлем с рога. Обичах русия Тор на Кърби, размахващ своя чук, и исках да науча повече за него.
Намерих екземпляр на „Митове на скандинавските народи“ на Роджър Ланселин Грийн и ги четох и препрочитах с огромно удоволствие и удивление — в неговите истории Асгард вече не беше градът от бъдещето на Кърби, а замък на викингите и групи от сгради в заледената пустош; Один, бащата на всички, вече не беше благороден, мъдър и гневлив, а мъдър, загадъчен и опасен. Тор беше точно толкова силен, колкото и Могъщия Тор в комиксите, и чукът му толкова тежък, но сега той беше… ами, честно казано, не от най-умните сред боговете. А Локи не беше зъл, макар със сигурност да не беше сред силите на доброто. Локи беше… сложен. Освен това разбрах, че скандинавските богове имат своя собствен ден на Страшния съд — Рагнарьок, залезът на боговете, краят на всичко. Боговете щяха да се бият с ледените великани и всички щяха да умрат.
Дали Рагнарьок вече се бе случил? Или предстоеше? Тогава не знаех, а и сега не съм сигурен.
И точно фактът, че светът и историята свършват, и начинът, по който светът свършва и се ражда отново, превръщаше боговете и ледените великани, както и всички останали, в трагични герои, трагични злодеи. Заради Рагнарьок продължавах да мисля за скандинавския свят и той странно ми се струваше все още в настоящето, докато други, по-добре документирани вярвания, ми изглеждаха част от миналото, стари неща.
Скандинавските митове са митовете на едно студено място с дълги, дълги зимни нощи и безкрайни летни дни, митове на хора, които не са харесвали особено и дори не са се доверявали много на боговете си, макар да са ги уважавали и да са се страхували от тях. Доколкото можем да преценим, боговете на Асгард са дошли от Германия, преминали са в Скандинавия, а след това и в частите от света, където властвали викингите — Оркни, Шотландия, Ирландия и Северна Англия — и където нашествениците оставили места, наречени на Тор и Один, както са оставили имената на боговете си и в дните на седмицата.
В английския език: вторник, сряда, четвъртък и петък са наречени с имената на скандинавски богове, а именно едноръкия Тир (сина на Один), Один, Тор и Фриг, кралицата на боговете.
Следи от влиянието на по-стари митове и по-стари религии можем да открием във войната и в историите за примирието между боговете на ваните и асите. Боговете на ваните, изглежда, са били богове, свързани с природата, братя и сестри, не толкова войнствени и не така опасни като тези на асите.
Много вероятно е или поне съществува хипотеза, че е имало племена, почитащи боговете на ваните, и други племена, които почитали боговете на асите, и че тези, които почитали боговете на асите, нападнали земите на поклонниците на боговете на ваните и че направили компромиси и проявили сговорчивост. Богове на ваните, като Фрея и Фрей, живеят в Асгард с асите. История, религия и митове се съчетават в едно и ние се чудим, представяме си и правим предположения като детективи, които възстановяват детайли от отдавна забравено престъпление.
Има толкова много скандинавски истории, които не са запазени, които не знаем. Известни са само някои митове, достигнали до нас като народни приказки и преразказани легенди в поетична форма или проза. Те са записани, когато християнството вече е изместило почитането на скандинавските богове, и някои от историите са стигнали до нас, защото хората се притеснявали, че ако не ги запазят, някои от използваните от поетите кенинги1, които препращат към събития в определени митове, ще станат безсмислени — например „сълзите на Фрея“ бил поетичен начин да се каже „злато“. В някои от митовете скандинавските богове са описани като хора, крале или древни герои, така че историите да могат да се разказват в християнския свят. Част от легендите и поемите препращат към други истории, които ние просто не знаем.
1
Кенинг — поетичен похват, свързан с употребата на преносни словосъчетания вместо прякото използване на съществителни в основното им значение. — Бел.пр.