То трябва да е било в самия въздух, който дишахме, защото Мириам и аз почти веднага заговорихме за религия. Наистина за юдеите от онези дни най-насъщното беше религията, както за за нас воюването и пиршествата. Защото през целия ми престой в тази страна нямаше нито миг, в който главата ми да не е бръмчала от безкрайни спорове за живота и смъртта, закона и бога. Пилат не вярваше в богове, ни в дяволи, ни в нещо друго. Смъртта за него беше мрак на безкраен сън; и въпреки всичко, през годините, които прекара в Ерусалим, той никога не се дразнеше от неизбежните разправии и ядове по религиозни въпроси. А пък аз имах едно конярче при пътуването ми до Идумея, едно нещастно същество, което не можа да се научи да оседлае кон, но умееше да говори, и то най-учено, без да си поеме дъх от здрач до съмване, за най тънките разлики в ученията на всички равини от Самей26 до Гамалиел27.
Но да се върна към Мириам.
— Ти вярваш, че си безсмъртен — започна да ме предизвиква тя — Тогава защо те е страх да говориш за това?
— Защо да си обременявам ума с мисли за сигурни неща? — отвърнах аз.
— Но сигурен ли си? — настоя тя — Разкажи ми за това. Как се усеща то… твоето безсмъртие?
А след като й разказах за Нифлхейм28 и Муспел29, за раждането на гиганта Юмир30 от снега, за кравата Андхумбла31 и за Фенрир32 и Локи33, и за замръзналите великани йотуни… — както казвам след като й разправих за всичко това и за Тор и Один, и за нашата Валхала34, тя плесна с ръце и извика с блеснали очи:
— Ах ти варварино! Ти, голямо дете! Ти, жълтокосо дете на мраза! Ти вярваш в бабешки приказки и в задоволяване на стомаха! Но твоят дух, който не може да умре, къде ще се дене той след като тялото ти умре?
— Както казах, във Валхала — отговорих аз — и тялото ми ще бъде там също.
— Ядене?… Пиене?… Воюване?…
— И любене — добавих аз — Нашите жени трябва да бъдат в рая, иначе за какво ни е рай?
— Твоят рай не ми харесва — каза тя — То е безумно място, скотско място, място, където цари мрак и буря, и буйство.
— А твоите небеса? — попитах аз.
— В тях цари безкрайно лято, когато времето е узряло за плодове и цветя, за всичко, което расте.
Аз поклатих глава и изръмжах:
— Не ми харесват твоите небеса. Това е печално място, за мекушави същества, място за слабаци и евнуси, и сенки на затлъстели, хленчещи мъже.
Забележките ми сигурно я бяха пленили, защото очите й продължаваха да блестят и аз бях горе-долу уверен, че тя ме пострекава.
— Моят рай е обиталище на блажените.
— Валхала е обиталище на блажените — възразих аз — Защото, кажи, кой копнее за цветя там, където винаги има цветя? В моята родина, след като неумолимата зима се прекърши и слънцето прогони дългата нощ, първите цветчета, които проблясват по ръба на топящия се лед, са предмет на радост и ние не можем да им се нагледаме.
— Ами огънят! — продължих да викам аз — Голям прекрасен огън! Хубав е твоят рай, където човек не може да оцени както трябва един ревящ огън под затворен покрив с вилнеещ вятър и сняг отвън!
— Прости хора сте вие — отвърна ми тя — Играждате покрив и наклаждате огън и пряспа сняг и ги наричате рай. В моя рай няма нужда да се крием от вятър и сняг.
— Не — възпротивих се аз — Ние изграждаме покрив и наклаждаме огън, за да можем да излезем от там на мраз и виелица и да се върнем от мраза и виелицата. Животът на мъжа е създаден за борба с мраза и виелицата. Самото изграждане на покрива и наклаждане на огъня са неговата борба. Аз го зная. Веднъж в течение на три години не знаех що е покрив, нито огън. Бях шеснадесетгодишен и бях мъж, преди още да бях слагал тъкан плат на тялото си. Аз съм роден в буря след битка и съм бил повит във вълча кожа. Погледни ме и виж какви мъже живеят във Вълхала!
И тя ме изгледа, цялата пламнала, и възкликна:
— Ах ти, жълтокосо чудовище-мъж! — след това добави замислено — Почти съжалявам, че не може да има такива мъже в моя рай.
— Добър е този свят — утеших я аз — Добре е замислен и е просторен. Има място за много видове рай. Като че ли всекиму е даден раята, какъвто желае сърцето му. Хубава страна е наистина тази отвъд гроба. Аз не се съмнявам, че ще напусна пиршествата в нашите зали, ще нападна твоите брегове на слънцето и цветята и ще те отвлека. Майка ми е била отвлечена тъй.