Римското преброяване на населението беше нечестивост. То трябваше да се провежда, защото върху него почиваше облагането с данъци. Но ето ти пак. Облагането от държавата с данъци било престъпление против техния закон и бог. Ах, този закон! Той не беше римски закон. Той беше техен закон, който те наричаха закон божий. Съществуваха зелоти38, които убиваха всеки нарушител на този закон. А за един прокуратор да накаже зелот, хвнат на местопрестъплението, значеше да предизвика бунт или въстание.
Всичко у този странен народ се вършеше в името на бога. Имаше това, което ние римляните наричахме „тавматурги“39. Те вършеха чудеса, за да докажат доктрината. На мен винаги ми се е струвало глупаво да доказваш таблицата за умножение с превръщането на тояга в змия или в две змии. Но тавматургите вършеха такива неща и винаги за удивлението на простите хора.
О, небеса, какви секти и секти! Фарисеи40, есеи41, садукеи42 — безброй секти! Щом измисляха нещо ново то веднага ставаше политическо. Проконий, четвъртият прокуратор преди Пилата, има доста неприятности докато подтисне голонитското въстание, избухнало по този начин и разпостранило се надолу до Гамала.
В Ерусалим, когато влязох там този последен път, лесно се забелязваше нарастващото възбуждение сред юдеите. Те тичаха насам-натам на тълпи, дърдореха и ораторствуваха. Някой провъзгласяваха свършека на света. Други се задоволяваха с наближаващото разрушаване на храма. А имаше и отявлени революционери, които заявяваха, че на римското господство е дошъл краят и предстои да започне ново юдейско царство.
Пилат също, както забелязах, проявяваше голямо безпокойство. Че му създават много неприятности, беше ясно. Но аз ще кажа, че той, както ще се убедите, отвръщаше на тяхното лукавство с не по-малко лукавство и доколкото можах да го опозная, не се съмнявам, че би объркал мнозина от спорещите в синагогите.
— Да имах само половин легион римляни — оплакваше ми се той — щях да притисна Ерусалим до стената… и да бъда отзован заради усърдието си, предполагам.
Както и аз, той също нямаше много вяра на помощните войски, а римляните бяха само някаква си шепа.
Когато се върнах пак, настаних се в двореца и за голяма радост заварих там Мириам. Но удоволствието ми бе за кратко, защото много се говореше за положението. Това не беше без причина — градът бръмчеше като гнездо ядосани оси. Наближаваше празникът наречен Пасха — религиозно събитие, разбира се — и хиляден народ прииждаше от страната, за да го отпразнува според обичая в Ерусалим. Тези новодошли, естествено, бяха всичките лесно възбудими, иначе нямаше да се решат на такова поклоничество. Градът беше претъпкан с тях, тъй че мнозина стануваха извън градските стени. Що се отнася до мен, аз не можех да отсъдя колко от възбудата се дължеше на проповедите на странстващия рибар, и колко на юдейската омраза към Рим.
— Една десета, а може би по-малко се дължи на тоя Исус — отговори на запитването ми Пилат — Търси главната причина за вълнението у Кайафа и Ана. Те знаят какво правят. Те я забъркаха тая работа, кой знае с каква цел, освен да ми причинят неприятности.
— Да, положително, причинители са Кайафа и Ана — каза Мириам — но ти Понтий Пилат си само римлянин и не разбираш. Ако беше юдей, щеше да ти стане ясно, че на дъното има нещо много по-сериозно от обикновено разногласие между сектантите или създаване на неприятности за Рим и теб. Първосвещениците и фарисеите, всеки по-издигнат и по-богат юдей, Филип, Антипа, самата аз, ние всички се борим направо за живота си. Този рибар може да е едно умопомрачение. Ако е така, има коварство в неговото умопомрачение. Той проповядва доктрината на бедността. Той застрашава нашия закон, а нашия закон е нашия живот, както вече си разбрал. Ние браним нашия закон, както ти би бранил въздуха, от който те лишава стисналата те за гърлото ръка. Въпросът е: или Кайафа и Ана и всичко, за което държат те, или рибарят. Те трябва да го унищожат него, преди той да ги е унищожил тях.
— Не е ли странно, толкова прост човек, някакъв рибар? — промълви жената на Пилат — Що за човек трябва да е, за да притежава такава сила? Бих искала да го видя. Бих искала да видя със собствените си очи такъв забележителен човек.
38
полурелигиозна, полуполитическа партия, поддържала, че бог е единствения цар на израел, и затова отричала данъка, плащан на Рим