Имам толкова работа, че нямам време за писане. Остава ми много малко време, за да го направя. С всеки ден Кони отслабва все повече. Вече е само сянка на своето предишно аз. Ако не успея, и то бързо, тя ще се плъзне в царството на сенките.
12 ноември 1905 г.
Провалих се.
Почти до края бях уверен в успеха. Химическият синтез беше напълно логичен. Бях сигурен, че съм открил точните групи и пропорции на съединенията, изброени от вътрешната страна на последната страница на този дневник. И че когато кипнат, ще произведат тинктура, способна да противодейства на действието на еликсира. Дадох на Кони серия дози – горкото страдащо същество не може да задържи нищо твърдо в стомаха си – за съжаление без полза. Много рано тази сутрин нейното страдание стана толкова непоносимо, че й помогнах да премине в отвъдното.
Повече няма да пиша. Изгубих онова, което ми е най-скъпо. Вече не съм обвързан с тази земя. Изписвам тези последни думи не като жив, а като човек, който е вече духовно с мъртвата си жена и скоро ще се присъедини към нея и телесно.
D’entre les morts.[36]
Погледът на Констънс остана дълго време спрян върху последното изречение. След това, замислена, тя прелисти страницата и застина. Пред себе си видя пълен списък на смеси, растения, подготвителни стъпки и извличане. Всичко това под етикета: ET CONTRA ARCANUM:
Формулата за противоотровата.
Под списъка имаше още една ръкописна бележка, обаче с друг почерк и много по-свежо мастило – хубаво, преливащо се писмо, което Констънс наистина познаваше добре.
Скъпа Констънс,
Познавайки вроденото ти любопитство, твоя интерес към историята на фамилията Пендъргаст и увлечението ти да проучваш мазето, не се съмнявам, че в един момент от своя дълъг, дълъг живот ще попаднеш на тези набързо нахвърляни редове.
Не мислиш ли, че този дневник е твърде мъчително четиво? Разбира се, че смяташ така. Тогава си представи колко по-мъчително е било за мен да чета отчета на моя баща за усилията да излекува болест, която сам е стоварил върху моята майка Констънс. (Между другото, фактът, че твоето и нейното име са едни и същи, не е случайност.)
Най-голямата ирония обаче е, че баща ми е стигнал толкова близо до успеха. Нали разбираш, според моя анализ неговата противоотрова е трябвало да проработи. Обаче той допуснал мъничка грешка. Според теб дали е бил твърде заслепен от скръб и вина, за да види своето собствено малко недоглеждане? Много ми е любопитно.
Пази се!
Оставам, Констънс, твой всеотдаен и т.н.
53.
Винсънт Д’Агоста се облегна удобно на стола и се вторачи мрачно в компютърния монитор. Вече минаваше шест. Беше отменил срещата с Лора в корейския ресторант зад ъгъла и бе решен да не спира, докато не направи всичко, което може. Затова сега седеше и упорито зяпаше екрана, сякаш за да го накара да роди нещо полезно.
Прекара повече от час в ровене из файловете на Нюйоркското полицейско управление, търсейки информация за Джон Барбо и „Ред Маунтин Индъстрийс“, и не намери нищо. Нюйоркската полиция не притежаваше файлове за този човек. Търсенето онлайн даде малко по-добър резултат. След кратка, но славна кариера в Корпуса на рейнджърите, Барбо, който произлизаше от богато семейство, беше основал „Ред Маунтин“ като военна консултантска фирма. Тя се беше разраснала в най-големия в САЩ частен подизпълнител в сферата на безопасността. Роден в Чарлстън, Барбо беше на шейсет и една и вдовец, а единственият му син бе починал преди по-малко от две години от неизвестна болест. Извън това Д’Агоста не научи нищо. „Ред Маунтин“ беше прословута със своята потайност. На фирмения сайт нямаше никаква информация, която да му помогне. Потайността обаче не беше престъпление. В интернет пространството се ширеха слухове, каквито се носят за всички военни подизпълнители. Няколко самотни гласа, които виеха из необятното дигитално пространство, свързваха фирмата с различни южноамерикански и африкански преврати, наемнически акции и сенчести военни операции. Но това бяха същият тип хора, които твърдяха, че Елвис още е жив и живее на международна космическа станция. Д’Агоста протегна ръка с въздишка, за да изключи монитора.