На кея бе тихо. Внезапно едно буре се катурна от купчината си и между отрупаните товари пробягна фигура като птича сянка.
В същото време двама мъже се приближиха по уличката, грейнала в последните лъчи на залеза. По-едрият хвърляше дълга сянка, която повтаряше движенията на жестикулиращите му ръце по стените на притиснатите една до друга сгради. Босите му ходила шляпаха шумно по каменната настилка. Прасците му бяха пристегнати в кожени ремъци. Той обясняваше нещо, размахвайки ръка, а с опакото на другата потриваше късата си червеникава брада.
— Значи смяташ да отплаваш, приятелю? Но да не си мислиш, че ще те вземат заради твоите стихчета и песнички — на тях им трябват яки мъже да дърпат въжетата.
По-дребният, в бяла туника, с кожен колан на кръста, се засмя на думите на приятеля си.
— Само преди четвърт час твърдеше, че идеята е добра, Урс1. Каза, че плаването ще ме направи истински мъж.
— О, единствено животът ни прави мъже — ръката на Урс се издигна нагоре — и единствено той ни прекършва. — Ръката се отпусна надолу.
Дребният отмахна кичура черна коса от челото си, спря и се загледа към лодките.
— Още не си ми казал защо през последните три месеца не са те взели на нито един кораб. — Той разсеяно оглеждаше въжетата, напомнящи черни прорези в синя коприна. — Преди година не ти се събираха повече от три дена на брега.
Жестикулиращата ръка внезапно обгърна кръста на по-дребния мъж и измъкна от колана му кожена кесия.
— Сигурен ли си, приятелю Гео2 — подзе великанът, — че не можем да похарчим част от това сребро за вино, преди да тръгнем? Ако искаш всичко да бъде както трябва, то тогава това е задължително. Когато постъпващ на кораб, редно е да си мъртво пиян и без пукнат грош. По този начин показващ, че си способен да я караш, без да се притесняваш за пари и че издържаш на пиене.
— Долу лапата, Урс! — Гео издърпа кесията си.
— Е, ти пък сега! — възпротиви се Урс, посягайки отново. — Не бъди стиснат!
— Слушай какво, вече пет нощи те поя, време е да изтрезнееш. Ами ако не ни вземат, кой ще…
Но Урс се изсмя и отново понечи да грабне кесията.
— Хайде стига… — отскочи встрани Гео.
Кракът му се удари в търкулналото се буре и той падна възнак върху мократа каменна настилка. Кесията издрънча и се изтърколи настрани. Мъжете се сборичкаха.
И тогава птичата сянка се стрелна между грамадите от товари; безплътната фигура подскочи напред, грабна кесията с едната си ръка, с другата се отблъсна от купчината сандъци и хукна, размахвайки кято крила още чифт ръце покрай тялото си.
— Какво по дяволите… — извика Урс. — Какво по дяволите?
— Хей, ти! — Гео скочи на крака. — Върни се!
Урс вече бе направил няколко скока след отдалечаващото се четириръко същество, което бе стигнало до средата на улицата.
После се разнесе глас, напомнящ звън от счупена винена чаша:
— Спри, крадецо! Спри!
Съществото се закова на място, сякаш се бе блъснало в стена.
— Сега се върни. Върни се!
То се обърна и послушно тръгна назад; движенията му, толкова гъвкави преди миг, сега бяха механични.
— Че то било дете! — възкликна Урс.
Оказа се тъмнокосо момче, обуто в дрипави панталони и голо от кръста нагоре. Гледаше втренчено някъде зад тях.
Имаше четири ръце.
Тогава те също се обърнаха и я видяха.
Тя стоеше на трапа — тъмен силует, очертан върху последните отблясъци на слънцето на хоризонта. С едната ръка придържаше нещо на шията си. Вятърът грабна воала й, разстла виолетовата тъкан на фона на кървавочервения откос над ръба на света, после бавно го спусна.
Момчето като насън се приближи до нея.
— Дай ми това, малък крадецо.
То й подаде кесията и тя я взе. Свали ръка от шията си. В този миг момчето залитна назад, обърна се и се хвърли към Урс, който изръмжа: „Уф!“, а после: „Проклет паяк!“
Момчето се бореше като хидра, в яростно мълчание. Урс го държеше здраво.
— Ще ти дам… да разбереш… аз…
Урс обгърна с едната си ръка момчето през гърдите в здрава хватка. С другата успя да хване и четирите му китки, и го вдигна. Слабото телце затрепери като рязко отпусната струна, но момчето не отрони нито звук.
Жената тръгна към тях по пристана.
— Това ваше ли е, господа? — попита тя, подавайки им кесията.
— Благодаря, мадам — изсумтя Урс и протегна ръка.
— Аз ще я взема — намеси се Гео. После изрецитира:
— Благодаря — добави той.