Той е пазител на университетските предания. От своите предшественици портиери е получил в наследство много легенди за университетския живот, притурил е към това богатство много от своето съкровище, добито по време на службата, и ако искате, ще ви разправи безчет дълги и къси истории. Може да ви разкаже за необикновени мъдреци, които са знаели всичко, за забележителни труженици, неспали със седмици, за многобройни мъченици и жертви на науката; доброто у него тържествува над злото, слабият винаги побеждава силния, мъдрият — глупавия, скромният — гордия, младият — стария… Излишно е всички тия легенди и измислици да се приемат за чиста монета, но прецедете ги и във филтъра ви ще остане нужното: нашите хубави традиции и имената на истинските герои, признати от всички.
В нашето общество всички сведения за научния свят се изчерпват с анекдотите за необикновената разсеяност на старите професори и с две-три духовитости, които се приписват ту на Грубер6, ту на мен или на Бабухин7. За образовано общество това е недостатъчно. Ако то обичаше науката, учените и студентите както Николай, неговата литература отдавна би имала цели епопеи, сказания и жития, каквито за съжаление няма сега.
След като ми съобщава новината, Николай става строг и ние подемаме делови разговор. Ако в това време външен човек би чул как Николай свободно си служи с терминологията, сигурно би помислил, че е учен, маскиран като пазач. Впрочем трябва да кажа, че приказките за учеността на университетските разсилни са твърде преувеличени. Наистина Николай знае над стотина латински имена, умее да сглоби скелет, понякога да приготви препарат, да разсмее студентите с някой дълъг научен цитат, но например простата теория за кръвообращението за него и сега е също тъй смътна, както преди двадесет години.
На бюрото в кабинета, ниско наведен над книга или препарат, седи просекторът ми Пьотър Игнатиевич, трудолюбив, скромен, но бездарен човек, около тридесет и пет годишен, вече плешив и с голям корем. Той работи от сутрин до вечер, чете много, отлично помни всичко прочетено — и в това отношение е не човек, а злато; но във всичко останало е само един трудолюбив кон, или с други думи — учен тъпак. Характерните черти на трудолюбивия кон, които го отличават от таланта, са следните: тесен кръгозор, ограничен от специалността му, извън нея е наивен като дете. Помня, една сутрин влязох в кабинета и казах:
— Представете си, какво нещастие! Казват, Скобелев умрял.
Николай се прекръсти, а Пьотър Иганатиевич се обърна към мен и попита:
— Кой е този Скобелев?
Друг път — това беше малко по-рано — съобщих, че е умрял професор Перов8. Миличкият Пьотър Игнатиевич попита:
— Той какво преподаваше?
Струва ми се, Пати9 да бе запяла на самото му ухо, пълчища китайци да бяха нападнали Русия, земетресение да бе станало, нито един мускул на тялото му не би трепнал и той съвсем спокойно би гледал с присвито око в микроскопа си. С една дума, извън неговата работа нищо не го интересува. Какво не бих дал, за да видя как тоя сухар спи с жена си.
Друга черта: фанатична вяра в непогрешимостта на науката и главно във всичко, писано от немците. Той е уверен в себе си, в препаратите си, знае целта на своя живот и изобщо не познава съмненията и разочарованията, от които талантите побеляват. Робско преклонение пред авторитетите и липса на потребност от самостоятелно мислене. Трудно можеш да го разубедиш в нещо, а да спориш с него, е невъзможно. Опитайте да поспорите с човек, който е дълбоко убеден, че най-добрата наука е медицината, най-добрите хора — лекарите, най-добрите традиции — медицинските. От скромното медицинско минало е оцеляла само една традиция — бялата вратовръзка, която лекарите носят сега; а за учения и изобщо за образования човек могат да съществуват само общоуниверситетски традиции без каквото и да е делене на медицински, юридически и т.под., но Пьотър Игнатиевич мъчно би се съгласил с това и е готов да спори с вас до Второ пришествие.
Бъдещето му го виждам ясно. През целия си живот той ще приготви няколко стотици необикновено чисти препарати, ще напише безброй сухи, твърде прилични реферати, ще направи десетина добросъвестни превода, но нищо по-значително няма да създаде. За по-значителното са необходими фантазия, изобретателност, интуиция, а Пьотър Игнатиевич е лишен изобщо от това. Накратко казано, той не е господар в науката, а слуга.