Знае ли някой какво ни очаква утре?
Днес, веднага, още този миг да се задавим от злато, вино и удоволствия. А след нас и потоп!
60
По улиците, площадите и пазарищата денят беше в разгара си. Коли, излизащи от града, дрънчаха по паважа, каруцарите плющяха с камшиците, викаха по магарета, като се стараеха да заглушат рева им, продавачите приканваха клиентите и хвалеха; стоката си до пресилване.
Понтифексът на храма „Юпитер Капитолийски“ седеше в своята разкошна, украсена със сребърна обковка и емблемата на архиерей лектика. Робите бързаха да го отнесат в двореца на Авиола. Подир лектиката тичаше помощникът му.
Стигнал точно в часа, който му бе съобщен от пратеника, понтифексът намери двореца на Авиола обкръжен от преторианци. Центурионът му стори път. След това управителят на дома го заведе през един страничен вход в градината. На височината посред градината светеше малък, изящен храм, издигнат в чест на дванадесетте главни богове. Целият Олимп, събран на едно място. Не е лошо да имаш всички знаменити богове под един покрив! Хем е по-евтино, хем на боговете в компания с богините им е по-весело.
В кошарката зад малкия храм бяха приготвени за жертвоприношение животни с позлатени рога и пъстри плетеници на главите.
Понтифексът седна на сянка под една пиния край амфора с вино и чакаше, готов да извърши тържествения обред. Стараеше се да не скучае, както може. Представяше си вкусните печени меса, които след жертвоприношението се полагаха на жреците: бичето месо е доста твърдо, дори овенът няма да е много крехък, но пък прасенцето ще бъде чудесно — нито много тлъсто, нито много постно. После задряма. Така измина половината ден. Слънцето вече залязваше зад планините, но никой не идваше. Дворецът се намираше далеч оттук и какво ставаше там, не можеше да се разбере. Понтифексът изпрати помощника си да разузнае. Той се върна с ококорени очи:
— Сенаторите се готвят да отидат на Форума, за да гледат обезглавяването на артиста Фабий Скавър. Жертвоприношение няма да има! — Помощникът се задави: — Какъв ужас, благородни господарю! Винаги набожните patres patriae434 чисто и просто са забравили за жертвоприношението! Забравили са боговете!
Оскърбеният понтифекс се надигна. Прие величествено изпратената от управителя торбичка жълтици за своя храм, изслуша нетърпеливо желанието му да измоли от Юпитер благосклонност и снизхождение за този дом и седна намръщен в лектиката. Нареди на робите да го носят бавно. Затвори очи и започна да премисля защо така в последно време намалява авторитетът на жреците и понтифекса, та дори и на самите небесни жители. Този безбожник Сенека е прав: навярно наближава краят на света.
Лектиката на върховния жрец мина край Тържището, което гъмжеше от кресливите викове на търговците и търговките.
Върху благородното му лице се изписва презрителна усмивка. Гледа през прозорчетата на лектиката дрипльовците от Емпория и складовете, простаците от селата — единствено те пулят очи по неговата прекрасна носилка. Шарлатаните крещят пред своите лавки, безделниците свалят по стъпалата на храма на Фортуна сред Бичия пазар, тъпчат се с месо, опечено в гранясало масло, което вони противно, а отпадъците хвърлят на бездомните котки; гончии карат стадо бели волове на кланицата; всички разговарят на висок глас, размахват гневно ръце към Мамертинския затвор. Пред затвора стои манипула преторианци, а малко встрани се тълпят на групички разтревожени хора. Понтифексът знае защо: днес за назидание ще бъде публично обезглавен подстрекателят — артистът Фабий Скавър. Крайно време беше да си разчистят сметките с него! Нищо свято нямаше за този комедиант. Колко пъти само се беше подигравал в своите мимове с жреците, наричаше ги паразити на римския народ и уронваше престижа им в очите на хората. Plebs profana, долна паплач — мърмори си великият жрец. Римският морал е в упадък. Даже по времето на император Август народът, видеше ли лектиката на понтифекса, се кланяше, радостно го приветствуваше, дори падаше на колене. А днес? Накъде си се юрнал, Град величествен и порочен?
Денят е като всеки друг, котките се изтягат по чардаците на мизерните шестетажни домове отвъд реката, в които живеят под наем бедняците; Тибър лениво тече към морето и все едно й е дали носи лодка, натоварена с цветя за пиршествата, или труп на убит. Бъбриви арделиони и клиенти както винаги се въртят около портите на дворците, докато не падне в дланта им дребна пара от ръката на ковчежника на патрона; жените от квартала отвъд Тибър както винаги купуват хляб и тихо проклинат, че трябва да дадат три аса повече, отколкото през зимата. И все пак днешният ден не прилича на другите, съвсем различен е от досегашните, защото днес Рим ще обеднее с една обич.
434