Или време-пространството трябваше да бъде накарано да се сгъне, да прескочи деветдесет години и да отдалечи колонизаторския кораб само на седем години път от земеподобната планета, която бе неговата крайна цел, или корабът щеше да се погуби в този опит… или пък нищо нямаше да се случи и той щеше да продължи да пълзи още деветстотин години, докато достигне своя нов свят. Колонистите на кораба на Рам спяха на път за точката на сгъване. Ако всичко минеше добре, те щяха да продължат да спят и по време на сгъването и да се събудят чак когато приближат целта си. Ако нищо не се случеше, щяха да бъдат събудени, за да започнат да обработват обширната вътрешност и да бъдат първото от трийсет и петте поколения, които трябваше да се сменят в колонията до пристигането. Самият Рам през цялото време щеше да остане буден.
Седем години само заменимите щяха да му правят компания. Някога създадени, за да вършат работа, която би убила незаменимо човешко същество, сега заменимите бяха дотолкова подобрени, че можеха да надживеят и да работят повече от всеки човек. Освен това изработката им струваше много по-скъпо от обучението на човек, за да извършва дори малка част от тяхната работа. Но все пак не бяха човешки същества. Не можеше да им се позволи да вземат решения на живот и смърт, докато всички човеци спяха. Ала бяха толкова добра симулация на човешкия вид, че Рам никога нямаше да се чувства самотен.
Откакто Риг се помнеше, домът на Бащата бе единственият му дом. Не би могъл да разчита на хана в село Водопаден брод. Ханджийката Нокс дори не им пазеше постоянна стая. Ако пътници заемеха всички стаи, Бащата и Риг спяха вън, в конюшнята. О, по едно време Риг се чудеше дали Нокс не е негова майка, а Бащата просто е пропуснал да се ожени за нея. В края на краищата той и Нокс бяха прекарали часове насаме — Бащата възлагаше на Риг задачи, за да не им се меси. Какво ли правеха освен онова, за което селските деца си шепнеха, по-големите момчета се смееха, а по-големите момичета говореха приглушено?
Но когато Риг попита направо Баща си, той се усмихна, а после го вкара в къщата и го накара да попита Нокс в очите. И Риг изпелтечи:
— Ти ли си моята майка?
Отпървом изглеждаше, сякаш тя ще прихне да се смее, но начаса се овладя и разроши косата му.
— Ако изобщо имах дете, бих се радвала то да прилича на теб. Обаче аз съм ялова, както мъжът ми, за своя жалост, разбра, преди да умре, горкият, през зимата на Нулевата година, когато всички си мислеха, че идва краят на света.
Ала Нокс не беше чужда на Бащата, иначе нямаше да се връщат в хана почти всяка година и Бащата нямаше да остава часове наред насаме с нея. Нокс знаеше кои са майката и сестрата на Риг. Бащата беше казал на нея, но не и на самия Риг. Колко още тайни знаеше тя?
Бащата и Риг бяха заложили капани в планините, далеч нагоре по реката над водопада Сташи. Риг слезе по пътеката, която се спускаше по левия бряг на реката, заобикаляше езерото и тръгваше по водораздела към водопада. Водоразделът беше като бент, който заприщваше езерото, разрязан само от отверстието на водопада. Полегатият склон от едната му страна се спускаше към ледените води на езерото. От другата под скалата зейваше пропастта Високата скала, дълбока триста разтега2, на чието дъно бе голямата Гора на Долните води. Плътната скала се простираше трийсет левги източно и четирийсет левги3 западно от реката; единственият практичен начин да свалиш товар или човек надолу по Високата скала беше по десния бряг на водопада. Което означаваше, че Риг, както всеки друг, достатъчно луд, че да си изкарва прехраната с мъкнене на неща надолу от планините, трябваше да прекоси реката, като скача по разпръснатите камъни точно над водопада. Някога тук бе имало мост. Всъщност имаше развалини от няколко моста и Бащата ги бе използвал за проверка на съобразителността на Риг. „Виж как най-старият мост е далеч по-напред от водата и много по-високо върху скалната стена. После скелето на по-новия мост е по-ниско и по-близо, а най-скорошният мост е само три разтега под водопада. Защо според теб те са построени точно там?“ Отговорът на въпроса отне на Риг четири дни, докато те скитаха из планинските земи над езерото и поставяха капани. По това време Риг беше деветгодишен и Баща му още не му бе предал никакви сериозни знания за земята; всъщност това беше началото. Затова Риг още се гордееше, че сам е стигнал до верния отговор.
— Езерото е било по-високо — досети се той най-накрая — и водопадът също е бил по-висок и по-близо до лицето на Високата скала.
2
Мярка за дължина от типа на т.нар. натурални мерки, равна на разстоянието между разперени встрани ръце, т.е. около 1,7 метра. — Б.ред.