Сватбеното тържество ще бъде отпразнувано в провинциалното имение на Пимпълботъм.
ЕПИЛОГ
14 януари 1919 г.
— Много е хубаво, скъпа моя. Тези ненатрапчиви цветове създават усещане за елегантност и в същото време за уют. Струваше си платът за завесите да бъде поръчан от Италия, нали? — каза лейди Тилни, която се бе разходила из салона и се бе произнесла компетентно за всичко.
Сега пристъпи към широката камина и подреди снимките, които бяха поставени там в сребърни рамки. Люси тайно се страхуваше, че може да прокара облечения си в ръкавица показалец по перваза на камината, след което да я упрекне, че не надзирава достатъчно строго прислужницата. Какъвто определено бе случаят.
— Да, трябва да отбележа, че обзавеждането наистина е стилно — продължи лейди Тилни. — Все пак салонът е визитната картичка на дома. А тук веднага се вижда, че домакинята има вкус.
Пол хвърли развеселен поглед на Люси и подари на лейди Тилни една от мечешките си прегръдки.
— Ах, Маргрет — каза през смях, — не се преструвай, че всичко е дело на Люси. Ти лично избра всяка лампа и всяка възглавница. Да не говорим за това, как направи тапицера на нищо. А ние дори не можем да се реваншираме, като ти помогнем при сглобяването на някой шкаф от „Икеа“. — Лейди Тилни сбърчи чело. — Извинявай, малко вътрешна информация за бъдещето.
Той се наведе и хвърли още една цепеница в пращящия огън.
— Само тази ужасна, изкривена картина съсипва цялото въздействие на интериорната ми композиция! — Лейди Тилни посочи картината, която красеше срещуположната стена. — Не можете ли поне да я сложите в някоя друга стая?
— Маргрет, това е истински Модиляни[68] — обясни търпеливо Пол. — След сто години ще струва истинско състояние. Люси пищя половин час, след като го откри в Париж.
— Не е вярно. Най-много минута — възрази Люси. — Но при всички положения, бъдещето на децата ни и техните деца е осигурено. С тази картина и с другата на Шагал[69], която е окачена на стълбището в коридора.
— Сякаш се нуждаете от това — рече лейди Тилни. — Пол, книгата ти със сигурност ще стане бестселър, а и знам, че тайните служби ви плащат впечатляваща заплата. Което е и редно, като се има предвид работата, която вършите. — Тя поклати глава. — Макар че не одобрявам факта, че Люси упражнява такава опасна професия. Нямам търпение тя да започне да си стои малко повече време у дома. Което, слава богу, скоро ще се случи.
— Докато аз нямам търпение най-сетне да бъде измислено централното отопление. — Люси се отпусна, треперейки, в едно от креслата близо до камината. — Да не говорим за другите неща. — Тя погледна към часовника до камината. — Те ще пристигнат след десет минути — каза притеснено. — Луиза може да започне с подреждането на масата. — Погледна към Пол. — Какво мислиш, как Гуендолин ще приеме новината, че ще си има братче или сестриче? Имам предвид, че чувството сигурно ще е странно. — Тя поглади леко закръгления си корем. — Когато на детето ни му се родят деца, те ще остареят, преди изобщо Гуендолин да се е родила. А може и тя да ревнува. Все пак я изоставихме още докато беше бебе, и когато види…
— Със сигурност ще се радва — прекъсна Пол потока й от думи, обгърна раменете й с ръка и нежно я целуна по бузата. — Гуендолин е също толкова великодушен и обичлив човек като теб. И като Грейс. — Той се прокашля, за да прикрие обхваналата го изведнъж разнеженост. — Много повече се страхувам от мига, в който Гуендолин и онзи малък мръсник ще ми съобщят, че ще ставам дядо. Надявам се, че ще изчакат някоя и друга година.
— Извинете! — Прислужничката бе влязла в салона. — Забравих какво поръчахте. В трапезарията ли да сервирам масата, или тук, госпожо Бърнард?
Преди Люси да успее да отговори, лейди Тилни бе поела възмутено въздух.
— Първо, трябва да почукате — каза тя строго. — Второ, трябва да изчакате, докато ви отговорят: „Влезте!“. Трето, не трябва да се появявате с разрошени коси пред господарите. И четвърто, не се казва „господин Бърнард“ и „госпожо Бърнард“, а „мадам“ и „сър“.
— Да, мадам — отвърна прислужницата страхливо. — Отивам да донеса сладкиша.
Люси погледна с въздишка след нея.
— Мисля, че никога няма да успея да свикна с това име.
БЛАГОДАРНОСТИ
Да, знам — закъснявам с предаването на ръкописа, при това много. Но за благодарностите трябва да се намери време. Има толкова много хора, които през изминалите месеци ме възпираха да скоча от някой мост, че е невъзможно да ги спомена поединично.
68
Амедео Модиляни (1884–1920) — италиански художник и скулптор, работил главно във Франция, създал специфичен стил, който не се вписва напълно в теченията в изкуството от неговото време. —
69
Марк Шагал (1887–1985) е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. —