— Блгдр… — изфъфли с последни сили.
— Какво, по дяволите, имаше в онова нещо, което му дадохте да изпие? — извика Люси след доктор Харисън.
Той се обърна на вратата.
— Само няколко капки морфинова тинктура. Напълно безобидно!
Пол не успя повече да чуе възмутения вик на Люси.
Парола на деня:
Potius sero, quat numquam[1]
Тъй като според информация от тайните ни служби Лондон отново се очаква да бъде нападнат по въздуха от немските самолети, взехме решение незабавно да действаме според правилата за безопасност от първо ниво. За неопределено време хронографът ще бъде преместен в кабинета с архивите, а лейди Тилни, брат ми Джонатан и аз ще елапсираме заедно, за да ограничим ежедневно необходимото за това време до три часа. Пътуването в XIX век в това помещение не би трябвало да създава проблеми, защото там рядко е оставал някой през нощта, а и в хрониките не се споменава за посещение от бъдещето, от което може да се заключи, че нашето присъствие никога не е било забелязано.
Както можеше и да се очаква, срещнахме съпротива от страна на лейди Тилни, която не желаеше да се отклонява от обичайните си привички и според собствените й думи, не намирала никаква логика в аргументите ни. Но в крайна сметка трябваше да се подчини на решението на Великия пазител. Все пак военното положение изисква извънредни мерки.
Днес следобед елапсирането в 1851 година протече изненадващо спокойно, може би защото грижовната ми съпруга ни даде за из път неповторимия си чаен сладкиш и отбягвахме темата за правото на жените да гласуват, спомняйки си разгорещените дебати при други случаи. Лейди Тилни изрази съжалението си, че не можем да посетим световното изложение в Хайд Парк, но тъй като и ние споделяхме съжалението й, разговорът не прерасна в спор. Ала при предложението от утре да убиваме времето си в игра на покер, тя отново показа ексцентричната страна на характера си.
Времето днес: леко ръмене на дъжд при пролетна температура от 16 градуса.
Глава 1
Върхът на меча бе насочен право към сърцето ми и очите на убиеца ми бяха като черни дупки, които заплашваха да погълнат всичко, осмелило се да ги доближи. Знаех, че няма да успея да избягам. Тромаво отстъпих няколко крачки назад, препъвайки се.
Мъжът ме последва.
— Ще залича от лицето на земята това, което не е желано от Бог! Кръвта ти ще напои земята!
На езика ми бяха поне два остроумни отговора на тези патетично изхриптяни думи — „Ще напои земята!“ ЧУВАШ ЛИ СЕ К'ВО ГОВОРИШ? Подът тук е с плочки! — но от силната паника не успях да издам нито звук. А и без това мъжът не изглеждаше, сякаш щеше да оцени моето чувство за хумор в създалата се ситуация. Или че изобщо можеше да оцени каквото и да било остроумие.
Залитнах още крачка назад и ударих гърба си в стена. Противникът ми гръмко се засмя. Е, добре, може би все пак притежаваше чувство за хумор, но малко по-различно от моето.
— Сега ще умреш, демоне! — извика той и без повече шикалкавене заби меча си в гърдите ми.
С писък на устата се надигнах рязко. Бях мокра от пот, а сърцето ме болеше, сякаш действително е пронизано от острие. Какъв откачен сън! Но защо ли изобщо се учудвах?
Преживяното вчера — а и в дните преди това — не предразполагаше да се свиеш уютно под завивката и да се наслаждаваш на съня на праведните. По-скоро предизвикваше нежелани мисли, които се вихреха в съзнанието ми, подобно на диво избуяли месоядни растения. Гидиън само се е преструвал. Той не ме обичаше.
Вероятно не му се налага да прави нищо, за да падат сърцата на момичетата в краката му, чувах как казва граф Сен Жермен с нежния си дълбок глас, отново и отново. Както и: Няма нищо по-лесно за предвиждане от реакцията на влюбена жена.
Е, а как реагира една влюбена жена, когато разбере, че е била излъгана и манипулирана? Точно така: тя разговаря с часове по телефона с най-добрата си приятелка, след което, понеже не е в състояние да заспи, седи в тъмното и се пита защо, по дяволите, се е хванала на въдицата на този тип, като в същото време си изплаква очите от копнеж по него… — действително, лесно бе да се предвиди.
Светещите цифри на будилника до леглото ми показваха 3:10 часа, което означаваше, че явно съм задрямала и съм поспала повече от два часа. Някой — майка ми вероятно — бе влязъл и ме бе завил, защото единственото, което си спомнях, бе как седя върху леглото, обвила с ръце коленете си, заслушана в прекалено бързото туптене на сърцето ми.
1
„По-добре късно, отколкото никога“ (