Чък поклати едва забележимо глава в знак, който наподобяваше съгласие.
— Рафе — обърнах се аз към сервитьора, — ти ли донесе сока на господин Рот?
— Не. Имаше един помощник — нов е, латиноамериканец. Помолих го да сервира кафето. Когато е дошъл на масата, Рот го е помолил за чаша доматен сок и той му го е донесъл.
— Как се казва този помощник?
— Не знам — отвърна Рафе. — Както ви казах, беше нов.
— И къде е той сега?
— Не знам — сви рамене сервитьорът. — Не е тук, не е и в кухнята. Вероятно си е отишъл у дома.
Погледнах към Фелипе и той поклати глава.
— Не сме имали нови помощници на смяна днес — уточни той. — Седмицата е натоварена. Ползвам само редовните сервитьори и никой нов. Онзи, който е донесъл сока… не знам кой би могъл да бъде.
Мобилният ми телефон иззвъня. Беше Кейтс.
— Докладвай какво става — каза тя.
— Намираме се в хотел "Реджънси". Възможното убийство все повече започва да прилича на умишлено, но трябва да дадем време на лабораторните мишки да направят дисекция и да излязат със заключение. Ще се връщаме в управлението.
— Недейте — настоя Кейтс, — трябва да отидете в "Силвъркъп Студиос". Имаме нов труп — Иън Стюарт, актьора.
— Какво се е случило? — попитах аз.
— Бил е застрелян — отвърна Кейтс.
— Някой видял ли е нещо?
— Има около стотина свидетели — отговори тя. — А ако се окаже, че никой от тях не може да ни помогне, цялата история я имаме заснета на филм.
11
Дадох на Фелипе електронния си адрес и му казах да ми изпрати списък на всички присъствали в ресторанта.
— А двамата, които са закусвали с Рот и са си плюли на петите, преди да дойдат ченгетата, сложи най-отгоре в списъка — настоях аз.
Мислех да помоля Рафе да седне с някой от нашите художници, за да скицират портрета на помощника, но после реших, че ще е чиста загуба на време. Нямаше никакъв смисъл да разпространяваме портрет на млад пуерториканец, който прилича на половин милион мъже от Източен Уилямсбърг до Спениш Харлем.
Благодарих на Фелипе и насочих Кайли към изхода. Както и очаквах, нечестивата троица от мениджъри в "Реджънси" ни очакваше в коридора.
— В ресторанта има ли охранителни камери? — попитах аз, а мениджърът ме изгледа така, сякаш току-що бях попитал дали не шпионират гостите си в банята.
— Тук е хотел "Реджънси" — отвърна той. — Клиентите ни идват тук заради дискретността и зачитането на личното им пространство.
— А в сервизните помещения отзад? Не наглеждате ли кухненския персонал? — продължих аз.
— Правехме го, но… — започна той и погледна към главния готвач. — Етиен поиска да махнем охранителните камери, когато пое ръководството преди две години.
Широкоплещестият шеф махна с ръка в явен жест, че не съжалява за решението си.
— Това е обидно и смущава работата на персонала — каза той.
Предишният ми "аз" щеше да каже нещо от рода на: "Така можеш да плюеш в нечия буябес[5], ако са те ядосали", но обучението ми по добри маниери взе връх и вместо това казах само:
— Ще ни трябва списък на всички, които са работили тук тази сутрин.
— Добре — съгласи се главният готвач Етиен.
Оказа се, че не е чак толкова добре за онзи тип от корпоративния отдел.
— Това наистина ли е необходимо, детектив? Все пак става въпрос за сърдечен удар.
— Това е полицейско разследване — казах аз. — Двамата с партньора ми трябва да тръгваме. Ще говорим по-късно.
— Чакайте! — спря ни главният готвач. — Налага се да подготвим всичко за обяд. Колко още време ще е нужно за това… — поколеба се той и посочи към мъртвеца на килима в ресторанта.
Сигурен съм, че готвачът намираше присъствието му за "обидно и смущаващо работата на персонала".
— Съжалявам, че се наложи да чакате толкова дълго. Ще го изнесат до няколко минути. Благодарим ви за търпението — отвърнах аз.
Това бе класическият отговор, който келнерите бяха обучени да дават на клиентите винаги когато вечерята, която са поръчали преди час, все още не е излязла от кухнята.
Дълбоко се съмнявам, че главен готвач Етиен разбра иронията.
12
Кайли изчака да се качим в колата и едва тогава проговори.
— За двама детективи, разследващи убийство, не сме постигнали особен напредък.
— Технически погледнато, все още няма нищо за разследване. Единственият свидетел, който твърди, че е убийство, се занимава професионално с писане на криминални сюжети. Чък Драйдън знае какво е станало, но той няма да се намеси, докато не се върне в лабораторията си с тестовите образци, пълни с доказателства.