На базата на онова, с което разполагаме до момента, не може да се установи пряка връзка между убийствата на Рот и Стюарт. Двамата никога не са работили заедно, но ако се опрем на теорията за шестте степени на Кевин Бейкън, не е трудно да си представим, че има някой, който е работил и с двамата и ги е намразил достатъчно, за да ги убие в един и същ ден.
Няма характерни белези или подпис, които да свържат двете убийства, но при наличието на два трупа още в първия ден на Седмицата на Холивуд не ме е грижа дали има връзка, или не. Ще действаме така, сякаш някой някъде там непрекъснато преследва тези високопоставени мишени и няма никакво намерение да спре. Както казах и на кмета само преди няколко минути, няма как този отдел да е могъл да предотврати поставянето на отрова в чаша сок от мним келнер, нито да спре някого, който се намира на претъпкана снимачна площадка, да сложи истински патрони в сценичен пистолет — продължи Кейтс. — На него това не му хареса особено, но приема, че е така. Въпреки това в момента сме в повишена готовност и можем — длъжни сме — да предотвратим евентуални бъдещи нападения. Програмата за тази вечер предвижда голямо събитие в концертната зала в "Радио Сити". Очаква се масирано присъствие на знаменитости за откриването на седмицата "Холивуд на Хъдсън". Кметът ще бъде там, губернаторът ще бъде там, папараците ще бъдат там, феновете ще бъдат там и ние ще бъдем там.
Вече имаме план за работа по време на събитието, но в момента разполагаме с допълнителни подкрепления. Имаме металдетектори и рентгеново оборудване на всеки вход, отряд от К-9 ще бъде там с обучени кучета за откриване на експлозиви, ще имаме подкрепления по въздух и ще разполагаме с допълнителни триста униформени полицаи на улицата. Детектив Джордан ще ръководи командния център на Шесто авеню. Другите ще бъдат цивилни и разпръснати сред тълпата, с изключение на вас, детектив Макдоналд. Искам ви не съвсем цивилна във вътрешността на залата — нареди Кейтс. — Предполагам, че така или иначе щяхте да ходите.
— Да, капитане — отвърна Кайли. — И двамата със съпруга ми сме поканени.
— Чудесно. В такъв случай отделът няма да предвижда бюджет за роклята ви — пошегува се Кейтс. — Добре, хора. Навън има един луд на свобода. Вървете и го намерете. Свободни сте.
20
Хамелеона лежеше с разперени ръце и крака върху смачканите чаршафи. Беше нагласил вентилатора в идеалната позиция и на идеална скорост, така че лекият бриз да докосва нежно голото му тяло.
За миг се взря в тавана, след което затвори очи и се концентрира върху дишането си. Пое дълбоко въздух и издиша бавно, опитваше се да накара мозъка си да спре да мисли за предстоящата сцена. Медитацията не беше сред силните му страни.
Почти беше успял да се отпусне, когато мобилният му телефон завибрира върху нощното шкафче от светла бреза, производство на "Икеа".
Повдигна се на лакът и се пресегна за апарата. Беше съобщение, което гласеше "6 wuz gr8. Luv[8]".
Сексът наистина беше страхотен. А когато той, изтощен, се беше претърколил настрана, преди да се отпусне по гръб, тя беше изскочила от леглото и беше зашляпала боса към кухнята. В такъв момент само Лекси можеше да се сети да вземе и телефона със себе си, за да може да му пише съобщения от пет метра.
Точно заради това я обожаваше. Беше по-умна от всяко друго момиче, което някога беше познавал, и въпреки това имаше навика да прави толкова страхотно готини дребни глупости, като например това да му изпраща съобщения от кухнята, за да му каже, че сексът е бил супер.
"И за мен. Къде ми е сладоледът?" — отговори на съобщението ѝ той.
Няколко секунди по-късно дойде и отговорът: "Греба с всички сили, по-бързо не мога".
Изправи се удобно в леглото, за да може да я вижда как гребе.
Загребването беше това, което я бе видял да прави още като я срещна за пръв път. Само че тогава не загребваше сладолед. Тя продаваше пуканки в кино "Париж", едно от последните останали в Ню Йорк старомодни кина с една зала.