Черил само кимна.
— Е, хайде, докторе, дошла си на домашно посещение, дай ми нещо повече от кимване — подкачих я аз.
— В момента не съм тук по работа — отвърна тя. — Просто наминах да те видя.
— О… Ами добре съм — отговорих аз. Все още чувствах неудобство, без да знам защо.
— Тази сутрин, докато пиехме кафе, и двамата очаквахме един тежък ден. Аз успях да се справя доста добре и ти доста ми помогна за това. Исках просто да ти благодаря за съвета — каза тя.
— Съветът беше добър. Ще ми се аз да го бях измислил.
— Знам, че аз го изрекох, но ти си този, който ми помогна да се вслушам и да разбера смисъла му. Затова ти благодаря.
— Винаги съм на твое разположение — отвърнах аз.
— Наистина наминах само за да ти благодаря — продължи Черил, — но след като така или инак съм тук, да те попитам как вървят нещата с новия ти партньор?
— Имаме две убийства за по-малко от осем часа, така че и да ми се е искало да размишлявам над миналото ни, не ми е останало време за това — отвърнах аз.
— Предполагам, че всичко си има своята добра страна — отбеляза Черил. — Може би това означава, че ще можеш да се наспиш добре.
— Тази нощ ще бъдем в бойна готовност и като гледам как се очертават нещата, едва ли ще ми остане време за сън.
— В такъв случай ще се видим направо сутринта в закусвалнята — отвърна Черил и усмивката за милион долара отново изгря на лицето ѝ.
22
Полицейското управление в Ню Йорк разполага с десетки командни постове на колела. Паркираното на ъгъла на 50-а улица и Шесто авеню транспортно средство беше най-голямото и най-страхотното в цялата служебна автобаза. То бе продукт на съвместните усилия на американския, английския и израелския гений — петнадесетметров мобилен мозъчен център, струващ два милиона долара, който галено наричахме "Ченгезила".
— Направо не е за вярване, че ни трябва толкова много техника, за да хванем един човек — отбеляза капитан Кейтс.
— Ако е само един — добавих аз.
Кейтс се беше преоблякла в синьото си униформено облекло и спря до мен миг преди да се потопи във вечерта, която щеше да прекара в изнервяща до крайност близост с кмета на града, който искаше, цитирам: …да бъде постоянно държан в течение и уведомяван за всяка промяна в шибания ход на събитията.
— Току-що разговарях с Манди Соутър от Публичния информационен център — каза Кейтс. — Смъртта на Иън Стюарт е водеща вечерна новина. Основните медии все още я наричат "трагичен инцидент в процес на разследване", но таблоидите здраво са захапали заглавието "Ревнива съпруга застрелва изневерил съпруг пред стотици свидетели".
— Технически погледнато, и едните, и другите са прави — отбелязах аз.
— Резултатите от аутопсията на Сид Рот все още не са обявени публично, затова повечето хора още не са свързали смъртта му с тази на Иън Стюарт. Някои блогъри обаче са копирали историята с отровата от TMZ и сега социалните мрежи бръмчат от слухове за сериен убиец. Човек би си помислил, че заплахата от убиец на свобода би държала народа възможно най-далеч от червения килим, но виж тълпата наоколо.
— Фанатизирани фенове — отбелязах аз. — Ако любимата им звезда получи куршум, те не биха искали да го пропуснат.
— Дори и ако няколко случайни изстрела попаднат в тях? — учуди се Кейтс.
— Както вече казах, това са фанатизирани фенове.
Кейтс ни напусна и аз останах на пулта с цивилния диспечер Джери Брайнард, който познаваше всеки сантиметър от стотиците метри кабели в "Ченгезила".
— Партньорът ми ще бъде във фоайето на концертната зала — казах аз. — Може ли да получа картина от там?
Брайнард превключи на съответната камера и даде близък план към Кайли. Беше облечена в зашеметяваща дълга рокля от кремава коприна, която обгръщаше тялото ѝ и се спускаше свободно до земята — абсолютно задължително модно облекло за всеки, носещ кобур с пистолет на глезена си. Нямах никаква представа кой е дизайнерът, но красавецът до нея със сигурност беше Спенс Харингтън.
Натиснах копчето на микрофона и казах:
— Тук Команден център до Янки едно.
По лицето ѝ се разля широка усмивка и тя поклати глава в знак на очевиден протест срещу кодовото име, което ѝ бях определил.
— Тук Янки едно.
— Какво виждаш до момента? — попитах.
— Тук е като на Дефкон[9] — отвърна тя. — Наоколо има повече ченгета, отколкото звезди. До тук преминахме през металдетектори, сензори за радиация и четириноги детектори за експлозиви. Ако кметът е търсил сигурност, получил я е.