— О, господи! — изкрещя Сийкрест в камерата. — Това е "Гранатометът"! Лошият Брад си има оръдие за изстрелване на рекламни тениски и както виждате, той е облякъл една от тях с надпис: "Ще ви го наЧЪКам!". Мисля, че всички се досещаме какво ще изстрелва той към тълпата.
Пляс! Първата тениска изхвърча във въздуха и хората зад огражденията подивяха в опит да се доберат до ценния сувенир.
След това хамърът премина от едното в другото платно на булеварда и Чък изстреля нова тениска.
— Кметът покани всички да снимат и да пострелят[11] в Ню Йорк — засмя се на шегата си Сийкрест. — Лудият Брад прави точно това. Нека погледаме!
Лекси знаеше какво ще последва. Вече беше скочила нетърпеливо на крака и подскачаше екзалтирано, пляскайки с ръце, главата ѝ се въртеше от бушуващия възторг. — О, боже! — изпищя тя. — Обичам те, Ню Йорк!
25
— Май това, дето разправят, че този Чък бил див лунатик, си е чистата истина — отбеляза Джери Брайнард.
Беше превключил канал Е! на големия централен монитор и заедно с няколко милиона други зрители гледахме как Брад Чък изстрелва тениски към обожаващата го тълпа.
— Ще го арестуваш ли? — попита Джери.
— Да го арестуваме? По-скоро кметът ще го покани на обяд в "Грейси Мейсън" — отвърнах аз. — Първото нещо, на което те учат, когато влезеш в "Специални клиенти" на Нюйоркското полицейско управление, е, че си има време и място, когато и където да прибираш известните лоши момчета. "Радио Сити" пред погледите на хиляди фенове определено не е мястото, а Седмицата, в която кметът се опитва да насърчи задници като Чък да дойдат и да снимат филми в Ню Йорк, определено не е времето за това. А и гранатометите за изстрелване на тениски са достатъчно безобидни. В крайна сметка те са направени от памук…
Задната врата на командния център се отвори рязко и един униформен полицай с мъка се изкачи по няколкото стълби, опитвайки се да държи на крака някакъв объркан и залитащ цивилен гражданин. Брайнард им помогна да влязат и полицаят внимателно остави другия да седне на пода.
— Този го намерих под едно от скелетата за камерите — обясни униформеният. — Помирисах дъха му, не е пиян. Ако съдя по раната отстрани на главата му, мисля, че някой го е ударил изотзад. Вече се обадих за линейка.
Човекът на пода имаше синя риза с логото на канал Е! а баджът на левия му джоб се беше завъртял със снимката надолу, затова го обърнах.
— По дяволите! — казах аз. — Джери, върни се на пулта.
— Какво става? Познаваш ли го? — учуди се Брайнард и побърза да се върне на стола си.
— Не. Никога преди не съм го виждал, но работи в канал Е! а на баджа му пише "оператор".
— Е, и?
Играя шах от седемгодишен и някъде през годините се научих да мисля с три, четири или пет хода напред. В момента обаче нямах никакво време да обяснявам на Джери какво се въртеше в главата ми.
— Дай ми картина от нашата главна камера и дай приближение към платформите върху скелетата на канал Е! — казах аз.
Джери насочи камерата на командния център към скелето на 50-а улица, като даде приближение към платформата с камерата на върха му.
— Изглежда си нормално — отбелязах аз. — Дай следващата. Къде точно го намери? — обърнах се аз към униформения. — Под кое скеле?
— На Шесто авеню.
Джери вече насочваше камерата към телевизионната платформа на 51-ва улица.
— Остави я тази! — извиках аз. — Дай другата в центъра! Шесто авеню!
Джери се наведе над пулта за управление и камерата бавно се завъртя в обратна посока. Беше ужасяващо бавно, сякаш гледаш как някой се опитва да маневрира самолетоносач.
— Дай лицето на оператора в близък план — казах аз.
Джери се фокусира върху лицето на човека. За няколко секунди ми се стори, че всичко си е наред, и вече започвах да се съмнявам в инстинктите си, когато изведнъж операторът отстъпи назад от камерата.
— Върни! — изкрещях аз. — Проследи го, проследи го!
Операторът се придвижи до края на платформата.
Държеше нещо в дясната си ръка. Изпъна ръка назад, сякаш се готвеше за дълъг пас.
— Това е стъкло! — каза Брайнард и приближи камерата към ръката на мъжа. — Прилича на бутилка.
В следващия миг той хвърли бутилката и тя полетя. Камерата проследи движението ѝ до най-малката подробност. Стъклото прелетя в дъга над Шесто авеню.
Не беше нужно да си шахматист, за да се досетиш какво ще последва.
11
Игра на думи. Глаголът